Още не е пролет,
но зимата всъщност си отива.
Върху тревите наболи
и кокичета свенливи
мъдреят капчици от топъл дъжд
Още не е пролет-
това не носи оптимизъм,
но музата ми е във полет
и облича вече нова риза.
Накланям глава-като кулата в Пиза,
за да чуя надеждата кротка.
Новината идва в шумна гълчава
от моята и от съседската котка.
Пролетта настоява...
Изобилие идва, та макар и от котки.
Соковете в тая почва
никак даже не са кротки.
Избухва усмивка от дърво и от храст.
Усмихнато утро ще дойде на власт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар