Снежна кралица

Късче лед в окото на всемира,
късче лед и щастието спира..
Късче лед просмуква във деня,
ледени усмивки и в съня...

Като истинска Снежна кралица
ледена правя всяка сълзица,
с лед запълвам мислите си даже,
свалям градуси- студът е важен.

И защо е този лед измамен?

В него няма тръпка, нито драма...
Ледът е мойта броня, моят щит,
душевен мир от ледове прикрит.


Не знам,не знам  кого заблуждавам?
Себе си ли всъщност  не познавам?
Достатъчна е малко топлина
и пада всяка ледена стена.