Спрях да пиша за любов.
Спряла ли съм да обичам?
Този важен въпрос и суров
си зададох вчера лично.
Отговорът пък е прост-
аз обичам до полуда,
и не търся път и мост,
всеки ден за мен е чудо.
Обичам мъжа, обичам децата,
приятелите също безкрайно обичам...
Обичам дома, изкуството и красотата,
обичам да спя и обичам да тичам...
Обичам природата, създадена от Бога,
обичам работата си, обичам да пиша,
обичам до крайност и без тревога,
и ще обичам- докато дишам.
Защо тогава не Я възпявам,
всепоглъщаща и променлива,
защо не страдам и не се съмнявам?
Защото просто съм щастлива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар