Понякога
се изморявам да бъда позитивна. Връхлитат
ме проблем след проблем. Намирам решения.
Но това вече не е забавно- както тврдят
героите на някои филми.
Днес е
Задушница.Мисля си за моите най-близки,
които ги няма сега, за да ме подкрепят
в труден момент. Промивам очите си с
неканени сълзи и за пореден път се
самоубеждавам- ти си силен човек. Можеш
с всичко да се справиш. Майка ми беше
силна. Осъзнавам го сега. А тогава я
преценявах като властна и обсебваща.
Но вероятно е била права. Не ни оставяше
да си трошим главите,както си искаме.
Предпазваше ни. А може би това не е бил
верния подход....А татко... Той беше нашият
кумир- на мен и сетра ми. Беше невероятно
талантлив лекар и до днес много хора
говорят за него с любов. Той беше
източникът на нашето здраве. Само да
кихнем и вече е до нас с грижа и внимание.
Но баща ни беше такъв към всеки пациент.
Когато
родителите ти си отидат осъзнаваш, че
ги няма единствените хора в този
свят,които са те обичали безусловно и
всеотдайно. Така,както днес аз обичам
децата си.Липсва ми техния съвет, мъдрост,
подкрепа.
Днес не
съм позитивна.Днес съм тъжна. Задушница
е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар