Животът понякога ни подхвърля
трохи и още във въздуха си ги
прибира. Но друг път ни израща неочаквано
огромно парче торта.
Странни ситуации ни
се случат , но приемам че всичко си има
някакъв смисъл, който още не съм разгадала.
Бях директор на училище за два месеца.
Сега отново съм волна журналистическа
птица без пари, но със заряд за писане.
Междувременно се явих на един много
смешен конкурс, в който за длъжността
секретар на община се решаваше юридически
тест. Вроятно ако не беше необходимостта
отнякъде да се получават пари, за да се
живее ,не би ми хрумнало да се кандидатирам.
Но такъв е живота- трябва да се яде. Може
би просто системата е грешна. Ръководителят
би трябвало сам да избира екипа си, а
тези измислени конкурси всъщност стават
предпоставка за много съмнения. От век
и веков се знае, че се правят формално
за определен човек. За момент допуснах,че
не е така и сглупих да подам документи.
Позабавлявах се. Но това не ми решава
проблема с работата. Дано Господ е
намерил едно не голямо, нормално парченце
торта за мен. Ще съм доволна даже да не
е сладкиш, той е за партийно -богоизбраните,аз търся само хляб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар