Когато днес вървях към
черквата , забелазах, че снегът е стaнaл
брилянтен. Милиони скъпоценни отблясъци
се срутваха под обувките
ми. И тогава си помислих- дали и човешкият
живот не е нещо подобно. Раждаме се и
заемаме своето място на земята. Ако
имаме късмет , слънцето ни огрява,
заблестяваме за миг и в следващия момент
се рзтопяваме, за да потънем в земята
завинаги. Само душата ни остава да се
рее и да намира нов смисъл на краткото
ни пребиваване в света.
Вървя върху топящия
се измамен разкош, осквернявам го с
обувки и се възхищавам на Божията милост.
Господ ни изпраща поуките и уроците си
в различни форми. Не винаги обаче успяваме
да ги видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар