Бариера

В прозореца отсреща

погълнато от сняг дърво

ми се присмива.

Ореол от белота поклаща

и казва ми, че съм щастлива.

С очи разривам житейската прах.

Уроците дали отново не разбрах...

Дали дървото не е право.

Щастлива съм сега,

но по-щастлива бях.

Снегът искри

и студено ме ласкае.

Навярно му се иска

пред него да призная

калта на свойте грехове.

Слънце случайно

паяжина от любов снове.

В ръката си топя вихрушки.

От там изсипвам топлина.

В палто от добрина

измръзнала се гушкам.

Дървото пред прозореца

при себе си ме кани.

Изкушава ме и обещава

и върхове, и много рани.

Прозорецът е мойта бариера.

Докато истината не намеря.