Днес няма за
какво друго да се пише. Адът може да бъде
не само горещ! Адът се изсипа над България
и заля с ледено нещастие почти цялата
южна част на страната. Язовирите, морето,
реките- водните басейни оживяха и решиха
да накажат немърливото ни общество. За
съжаление за много хора това бе последно
докосване и то бе смъртоносно. Да се
сърдим на стихията ли или на
самите нещастни пострадали, или да
обвиняваме Бога. Не! Природни катаклизми
тепърва ще има и ние като съвременни
и образовани европейци е нужно да знаем как да
се предпазим, държавата трябва да е
подготвена, за да предотврати трагични
последствия. Но не знам защо е тая орисия
-чакаме да ни се случи нещо фатално, за
да предприемем действия.
А те трябва да
бъдат многопосочни- от страна на
институциите- като превантивни мерки,
от страна на самите граждани в посока
самообразоване за това как да реагираме
при бедствия и в последна сметка-от
страна на цялото общество в помощ на
вече пострадалите.
Не се учудвам
много за причините,поради които Господ
ни изпраща изпитания. Сега е важно да
ги посрещнем и да научим късните си
уроци. Защото яростта на стихиите идва
в отговор на човешкото отношение към
природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар