ВИЕЛИЦА или за унисона и контраста

Гледам през прозореца на сърцето си и възприемам виелицата отвън с вътрешните си очи. В литературата е известен този похват, при който природните описания са в унисон или в контраст с преживяванията на героите. Опитвам се да прелея унисона в контраст със силата на позитивното мислене и най-вече с вярата в Бога. ТОЙ си има някаква мисия за мен, която още не знам.Вихрушката на мислите ми ме хвърля ту някъде в миналото, ту ме препраща в неизвестността на идващите дни. А всъщност трябва да мисля само за СЕГА. А то е доста приятно състояние- на топло, сред любимите ми хора, пред екрана на компютъра, с желание за творчество, невероятна музика гарнира всичко това. В съседната стая се вари супичка. До утре има цял ден, а вчера си е минало.

Природната картина е само украса на чудесния ми ден. Вярвам в доброто и знам, че ще се случи.