ОМРЪЗНА МИ

Когато лягам и когато ставам,

омръзна ми до смърт да се тревожа

ще мога ли в света да оцелявам

и пак да бъда в собствената кожа.

Омръзна ми да чистя нови рани,

забодени на някого от ножа,

да ме целуват змии и пирани.

Омръзна ми с отрова да се храня,

Сизифовият камък да прегръщам,

да крещя от всяка дума премълчана,

а после виковете да преглъщам.

Омръзна ми и този маскен бал,

във който от години пребивавам.

Във него оцелелият е оцелял,

когато на всяка цена побеждава,

когато няма милост, срам и жал.

Омръзна ми да правя труден избор-

от всички злини по-малкото зло,

а от мен се очаква да бъда и извор,

и крепост, и цвят,и здраво стебло.

Омръзна ми, Боже, но какво от това-

животът поредния урок ми чете.

Към първия изгрев обръщам глава,

а слънцето люлка за мене плете.