четвъртък, 26 май 2011 г.

"Събрахме се, войводо!" или НПО-Своге продължава дискусиите си

Днес отново се събрахме, войводо- ако перефразирам една популярна реклама. Представителите на НПО в община Своге си говорихме за общите проблеми, а темата ни беше „материална база“. Оказа се,че вече предоставени помещения в момента не могат да се ползват от военните съюзи, инвалидите и БЧК, защото ...нямат ключ. Той се държи от наемател. Клуб „Доверие“ има нужда от основен ремонт. Инвалидите изискват достъпна среда в обществените сгради. В разговора се стигна до конструктивни идеи- за стиковане на отношенията между самите организации, за да може наличната база да се ползва от всички оптимално. Стана дума и за това,че информацията за различни изяви е малко и точно тези срещи могат да помогнат тя да се разпространява по-лесно.
Следващата  ще бъде на 16 юни от 12 часа в Арт клуба на читалище „Градище“. Между впрочем- той се оказа чудесно място за разговорите между  обществените организации.Темата на поредната дискусия ще бъде „Социални дейности“ и по-точно- „Благотворителност“.

петък, 20 май 2011 г.

Абитуриенти на 48 или 30 години по-късно...

Краят на един период в живота е начало на друг“- това са думи към зрелостниците. Днес в Своге има балове. Суматоха. Красота. Балони. Цветя. Сълзи. Емоции. Смесени чувства. Рокли. Костюми. Грим. Фотоапарати. Камери. Хора. Алкохол.Купон.
Добър ли е краят? Добро ли ще е началото? Всички клишета за живота, които се казват в такива случаи ми минават през главата. Но- не. Няма да ги споменавам. Ще кажа само,че през тази година се навършват 30 години от моя абитуриентски бал. Ужас! Какъв беше краят на детството? Определено не се чувствах зрелостник. Нещо смътно и неясно ми се въртеше в главата за бъдещето. Имах желания и цели, но смятах,че всичко ще бъде нереално и неосъществимо. Черногледството го преодолях- Слава Богу! Оказа се точно обратното. Всичко, за което съм мечтаела в живота, ми се случи- и в личен и в професионален план. Нещо повече- всичко, на което съм играла като дете- след това стана моя професия- учителка, журналист, сценарист, писател...Тогава за телевизия не смеех дори да мечтая- а това бе сбъднатия ми сън.
Променя ли се човека във времето? Определено- да. Възгледите. Характерът. Мелачката на времето направи на психологическа кайма повечето ми разбирания от преди три десетилетия. Сега съм далеч по-толерантна, по-позитивна, по-смела, по-мъдра. Но има и качества, които се запазват- например желанието да разпуснеш максимално бързо, музиката, която обичам си е същата, способността да споделям с приятели.
Замислих се- ако имам машина на времето и мога да се върна в онези времена- дали ще го направя?...Всъщност- не.Всяка възраст е ново стъпало в живота. Аз съм изминала няколко. Поглеждам пътя назад и изтръпвам. Не е просто трънлив- истинска джунгла. Аз съм я преминала. Това е страхотно!

четвъртък, 19 май 2011 г.

Електронни цветни целувки

Вероятно на всеки му се е случвало да гледа слайтове с позитивни послания. Във фейсбук често постват такива. Това мило писъмце,обикновено от истински приятели – е вид грижа за другия. Глътка романтичен миг в оскотяващия свят. Понякога те са елементарни- картинки на залези и утрини, целувки на влюбени, природа.Но дори най-семплата снимка,придружена с топли думи, прави момента специален. Аз получавам много такива електронни послания, пожелавам на всичките си приятели по-често да освежават дните си с подобни мъдри и емоционални думи. Да го направим- приятели- всеки да си сглоби собствена мъдрост в няколко слайта и да я изпрати. Аз ще опитам.

събота, 14 май 2011 г.

Неправителствените организации от община Своге-"Обединяваме усилията си, за да работим по-успешно вбъдеще"

Дългоочакваната среща на неправителствени организации от община Своге се състоя. Гости на форума бяха двама представители на общинската администрация – Калин Григоров и Вероника Маринова, като зам.кметът представляваше и две НПО-та- на детския баскетбол и на таекуондо. Трябва да отбележим, че този път срещата беше със значително разширен състав, като към работната група се присъединиха и представители на някои от читалищните настоятелства в общината. Както известно, те също са неправителствени организации.
Най-напред Цанко Цанков направи кратко изложение ,в което запозна новите участници с целите на събиранията. Важно е да си подадем ръка, каза той. Ние, които работим на обществени начала за доброто на хората, можем да бъдем в полза на администрацията. Сега ще обобщим проблемите си и ще ги поставим пред бъдещите кандидати за кметове и общински съветници. Ще преценим кой с какъв екип ще работи, какво е отношението му към нашите искания, с каква програма ще управлява  Това е полезно, защото бъдещите ни действия ще бъдат координирани помежду ни и с общинската администрация, както и с държавните служби.Той подчерта,че срещите са и продължават да бъдат публични и широко огласени. Така ще се преодолеят много от трудностите, които сме изпитвали във времето.
Предварително бяха обявени две теми за дискусия- „Транспорт“ и „Връзка с администрацията“. По тях се изказаха всички присъстващи- на всяка от неправителствените организации по различен повод й е нужен транспорт- дали за самодейни състави, дали за храни или за друг вид благотворителност. Беше обсъден и общинският транспорт и предстоящия конкурс за первозвач. Оказва се,че общественият транспорт не е пригоден за инвалиди, не се признават картите за пътуване на ветераните от войните. А понякога дори елементарното- маршрутките не спират и не взимат пътниците от спирките. Ако пък по някакъв повод се ползват ученическите автобуси, те не могат да издадат оправдателен документ на читалищата. Друг сериозен проблем по втората тема бе,че няма връзка между отделните НПО, администрацията и обществеността. Идеята е да се направи общ календар на изявите на читалищата в общината, училища, детски градини, НПО. Така нито едно събитие  няма да бъде лишено от прсъствие. Калин Гргоров предложи да бъде направен обществен съвет, в който да участват представители на НПО, както и държавните служби- Дирекция социално подпомагане,Бюро по труда, РПУ, пожарна и други. Той да се събира всеки месец. Не остана изяснено какъв ще е статутът на подобен формат и какви ще са правомощията му, но идеята бе възприета по принцип. Василка Исаева каза,че според Закона за читалищата що се отнася до културния календар- читалището в общинския център може да поеме тези функции. Последна взе думата Вероника Маринова. Тя изрази недоволство от това ,че не е чула одобрителни, положителни мнения за работата на администрацията до сега. Общинската администрация не може да събере приходите от данъци, за да напълни бюджета, освен това за всички финансови решения е отговорен Общинския съвет, а кметът на общината е изпълнител. Цанко Цанков отговори,че идеята на тези срещи е да се говори вбъдеще време и то по принцип, без да се фиксират личности или да се критикува някой. Аз допълних,че идеята е нова и всъщност закъсняла. Но отсега нататък е важно да се кооридинарт усилията на всчики. А и да могат НПО да разчитат не само на средства от бюджета, но общината като най-авторитетна организация да лобира пред спонсори за различни каузи и така организациите да бъдат облекчени в работата им. Участниците се обединиха около идеята да се направи документ, който да обобщи проблемите и всички да се подпишат под него. Следващата среща ще бъде на 26 май в бившия бар „Омбре“ от 12 часа на обяд. Темата на разговора ще бъде „материална база“.

Добро утро, живот!

Няколко дни не съм писала в блога. Творческата ми енергия беше впрегната в създаването на рецензия за пета книга на алманаха „С перо, четка и дух“. Сега съм готова, днес ще бъде представянето. По тази причина имам вдъхновение да споделям в интернет.
Споделянето в интернет има това свойство,че личните преживявания и емоции могат да намерят отзвук веднага в познати и непознати и някой от тях може да припознае своя душевен свят там. Чувството е удивително! Днес нямама определена тема. Иска ми се да опиша приповдигнатото си настроение. Занимавам се с литература- а това е нещо, която ми доставя истинско удоволствие. За съжаление в живота има и сметки, и политика, и някакви хора, които смятат ,че светът се върти около тях. Но- проблемът е техен- не мой. За това нищо не е в състояние да помрачи красивото слънчево съботно утро. Пия кафе, споделям с приятели във фейсбук- животът е чудесен!
Днес вероятно ще имама и втора статия в блога, която да разказва за срещата на неправителствените организации, които показват на света,че съществуват, борят се, извършват народополезна дейност. Но за това ще отделя специално внимание. Сега с усмивка и хубава песен- напред към живота!

понеделник, 9 май 2011 г.

Позитивно и интимно на 9 май

Журналистическата рутина изисква от мен да напиша в блога нещо за Деня на Европа или за Деня на победата. Но от друга страна,чисто човешки, просто не ми се говорят гръмки фрази. Иска ми се да споделя нещо интимно. И с това не съм наясно какво да бъде. Но ми омръзна от клишета. За това- в духа на цъфналия майски ден- хубаво ми беше днес, слънчево, весело, дори щастливо. Срещата с хора, които обичам ме зареди положително. Получих интересни идеи, съпреживях чужди проблеми, свърших полезна работа. Предстои ми да пиша рецензия за книга,т.е. писане за удоволствие.Мисля със знак „плюс“. Това е важно условие в настоящето ми.
Позитивното мислене изисква от мен да намеря положителната страна на всяка ситуация. Възможно е. Намирам я. Например- чакаме официален гост в офиса. Вместо да се чудим как да го посрещнем, решаваме да пооправим, да поразчистим. Ето го хубавото. Офисът светна. Човекът дойде. Каза,че ще плати това,което ни дължеше “ама утре“. Мммм. Вероятно позитивното в случая е,че случката ще трябва да кали в мен търпение и постоянство в напомнянето - „дължиш ми ...“Урок. Супер!
Животът е чудесен.

събота, 7 май 2011 г.

Пожелавам си и на всеки,който чете това го пожелавам!

Усмивката е признак на щастие. Дали? Има и тъжна, и подигравателна , и зловеща усмивка...Пожелавам си безгрижна !


Прегръдката е признак на обич. Дали? Има змийска,подла прегръдка, има убийствена прегръдка. Пожелавам си приятелска!


Сълзите са признак на мъка.Дали? Има радостни сълзи, сълзи на възхищение, сълзи от умиление. Пожелавам си сълзи на облекчение!


Ръкостискането е признак на учтивост. Дали? Има леко, иронично ръкостискане, има силно себедоказващо ръкостискане. Пожелавам си служебно,неутрално!


Крясъците са признак на ниска култура. Дали? Има крясък от болка, има крясък от мъка, има крясък от изненада. Пожелавам си да изкрещя от щастие!


Пожелавам си! И на всеки, който чете това го пожелавам!

четвъртък, 5 май 2011 г.

Свогенската болница- завръзка в местен сериал

Не знам дали си спомняте един сериал „Болница на края на града“. Свогенският май сега е в завръзката си.
Днес имаше заседание на Общинския съвет в Своге. Основната тема на дебат беше Общинската болница. Около два часа разговори и една мисъл ми беше в главата през цялото време- дали добрият лекар е и добър администратор? Какво му струва на лекаря да бъде и мениджър? Дали се чуват всички страни в една дискусия, която премина строго професионалните граници, за да стане дума и за проверки, одити, съдебни спорове и пр. Здравето на хората... Темата не се изчерпва с финансовите разправии в болницата на малкия град, нито с разсъжденията ми на пациент.
Тя започва от психическото ни здраве, което постоянно е подложено на изпитание в днешните икономически трудни времена. Продължава през профилактиката- за която никъде вече не се говори. Преминава през усилията на личните лекари и специалистите.Застоява се за известно време в ръцете на болничния песонал и завършва в гробищния парк. Темата е толкова обширна,защото най-голямата ценност -здравето- вече е не хуманен дълг, а е търговски продукт.
Организацията на здравеопазването принуждава медиците да гледат на пациентите не като на страдащи хора, а като на едни пари, които трябва да дойдат „по пътека“. По същата отъпкана „пътека“, обаче често се стига направо в гробищата. Много съм песимистична.
Научих ,че в някои медицински факултети изпитът по анатомия се взима с плащане- 5000 лева. Зададох си въпроса- как ще лекува после този специалист, като не знае как е устроен пациента срещу него? Не говоря за други знания.
Израстнала съм в семейство на лекар и лаборантка. От детството си до днес съм със съзнанието,че помощта към страдащия е първото задължение, изисква го не само Хипократовата клетва .
Скоро чух как едни жени си говорят в аптеката- „няма да ида на лекар, изобщо няма да се лекувам...не мога да си го позволя...“ Дано Господ ни държи по-дълго време здрави!

понеделник, 2 май 2011 г.

Цунами в мислите

Потъвам в празното пространство на бъдещето. Изпълвам го с образи, желания и чувства. Но- то стои там, недосегаемо и загадъчно. В това му е хубавото. Настоящето ме дърпа за ръцете, за паметта, за уменията ... Тегли ме, а аз гледам не към него. Опитвам се да видя бъдното. Това е грешка. Живее се тук и сега. А аз съм се втренчила напред. И както си гледам, ме застига вълна, залива ме. Това е миналото. То ме кара да спра. Дори да се обърна. Успявам да се отърся и пак- крачка по крачка...Как да бъда цялостна? Аз от миналото е хванала за косите мен от настоящето, а образът ми от бъдещето бяга ли бяга. Калейдоскоп от мигове се върти, завихря се като истинско цунами, подхваща мислите ми. Укротявам го. Съсредоточавам се върху днес. Така трябва.

неделя, 1 май 2011 г.

На Томина неделя за вярата и за неверието

  Къде сте го виждали този Бог, та му вярвате ?- питат атеистите. Къде съм го виждала? Първо в сърцето си. После в разума. След това във Вселената. В ДНК на човека. В числото ПИ...В живота на земята...В мъртвата природа. В инстинктите и в разумния избор. Навсякъде,където и да се обърна Господ е оставил следа и ни напътства. Но ни е дал и свободна воля. Благодарение на нея може да не го последваме или дори да не Го забележим.
Тома е трябвало да докосне възкръсналия Христос, за да повярва. „Блажени са ония, които не са видели, но вярват.“