Не знам дали си спомняте един сериал „Болница на края на града“. Свогенският май сега е в завръзката си.
Днес имаше заседание на Общинския съвет в Своге. Основната тема на дебат беше Общинската болница. Около два часа разговори и една мисъл ми беше в главата през цялото време- дали добрият лекар е и добър администратор? Какво му струва на лекаря да бъде и мениджър? Дали се чуват всички страни в една дискусия, която премина строго професионалните граници, за да стане дума и за проверки, одити, съдебни спорове и пр. Здравето на хората... Темата не се изчерпва с финансовите разправии в болницата на малкия град, нито с разсъжденията ми на пациент.
Тя започва от психическото ни здраве, което постоянно е подложено на изпитание в днешните икономически трудни времена. Продължава през профилактиката- за която никъде вече не се говори. Преминава през усилията на личните лекари и специалистите.Застоява се за известно време в ръцете на болничния песонал и завършва в гробищния парк. Темата е толкова обширна,защото най-голямата ценност -здравето- вече е не хуманен дълг, а е търговски продукт.
Организацията на здравеопазването принуждава медиците да гледат на пациентите не като на страдащи хора, а като на едни пари, които трябва да дойдат „по пътека“. По същата отъпкана „пътека“, обаче често се стига направо в гробищата. Много съм песимистична.
Научих ,че в някои медицински факултети изпитът по анатомия се взима с плащане- 5000 лева. Зададох си въпроса- как ще лекува после този специалист, като не знае как е устроен пациента срещу него? Не говоря за други знания.
Израстнала съм в семейство на лекар и лаборантка. От детството си до днес съм със съзнанието,че помощта към страдащия е първото задължение, изисква го не само Хипократовата клетва .
Скоро чух как едни жени си говорят в аптеката- „няма да ида на лекар, изобщо няма да се лекувам...не мога да си го позволя...“ Дано Господ ни държи по-дълго време здрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар