„Краят на един период в живота е начало на друг“- това са думи към зрелостниците. Днес в Своге има балове. Суматоха. Красота. Балони. Цветя. Сълзи. Емоции. Смесени чувства. Рокли. Костюми. Грим. Фотоапарати. Камери. Хора. Алкохол.Купон.
Добър ли е краят? Добро ли ще е началото? Всички клишета за живота, които се казват в такива случаи ми минават през главата. Но- не. Няма да ги споменавам. Ще кажа само,че през тази година се навършват 30 години от моя абитуриентски бал. Ужас! Какъв беше краят на детството? Определено не се чувствах зрелостник. Нещо смътно и неясно ми се въртеше в главата за бъдещето. Имах желания и цели, но смятах,че всичко ще бъде нереално и неосъществимо. Черногледството го преодолях- Слава Богу! Оказа се точно обратното. Всичко, за което съм мечтаела в живота, ми се случи- и в личен и в професионален план. Нещо повече- всичко, на което съм играла като дете- след това стана моя професия- учителка, журналист, сценарист, писател...Тогава за телевизия не смеех дори да мечтая- а това бе сбъднатия ми сън.
Променя ли се човека във времето? Определено- да. Възгледите. Характерът. Мелачката на времето направи на психологическа кайма повечето ми разбирания от преди три десетилетия. Сега съм далеч по-толерантна, по-позитивна, по-смела, по-мъдра. Но има и качества, които се запазват- например желанието да разпуснеш максимално бързо, музиката, която обичам си е същата, способността да споделям с приятели.
Замислих се- ако имам машина на времето и мога да се върна в онези времена- дали ще го направя?...Всъщност- не.Всяка възраст е ново стъпало в живота. Аз съм изминала няколко. Поглеждам пътя назад и изтръпвам. Не е просто трънлив- истинска джунгла. Аз съм я преминала. Това е страхотно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар