Потъвам в празното пространство на бъдещето. Изпълвам го с образи, желания и чувства. Но- то стои там, недосегаемо и загадъчно. В това му е хубавото. Настоящето ме дърпа за ръцете, за паметта, за уменията ... Тегли ме, а аз гледам не към него. Опитвам се да видя бъдното. Това е грешка. Живее се тук и сега. А аз съм се втренчила напред. И както си гледам, ме застига вълна, залива ме. Това е миналото. То ме кара да спра. Дори да се обърна. Успявам да се отърся и пак- крачка по крачка...Как да бъда цялостна? Аз от миналото е хванала за косите мен от настоящето, а образът ми от бъдещето бяга ли бяга. Калейдоскоп от мигове се върти, завихря се като истинско цунами, подхваща мислите ми. Укротявам го. Съсредоточавам се върху днес. Така трябва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар