Смисъл

Слънцето се стича по моите бузи.

Те светят с отразена светлина.

Слънцето окапа смутената ми блуза.

Пръсва ме любов и много добрина.

Слънцето усмихнато ме гали.

Държи изтръпналата ми ръка.

Успокоява и усмивката ми пали.

И дълго то целува ме така.

Знаеш- слънцето са твоите очи.

Знаеш- ти си моето успокоение.

Оглеждаме се и замислени мълчим.

Един за друг сме смисъл и спасение.

Душата като загоряла тенджера...

Всяка домакиня ще ме разбере, ако се е опитвала да изчисти силно загорял съд. Търкаш с телта, слагаш препарат, пръстите ти се протриват, маникюрът ти се скапва. Ако сложиш в такъв загорял съд храна, отгоре може и да не проличи, но на дъното ще горчи и ще мирише лошо.

Така чувствам душата си. На повърхността всичко си е чудесно. Някъде дълбоко, обаче, чернилката ми тежи и ме влудява. Опитвам да я изстържа с молитва и пост. Изглежда почистено, но скоро отново разбирам,че ще ми е нужен сериозен „препарат“, за да сложа в ред обърканите си мисли.

Дали само с мен е така? Обичам да се самоанализирам, да дълбая. Така си помагам да избистря и онова, което ми тежи, и онова, дето ме радва. И в момента се питам- аз ли нещо не съм добре или светът се е объркал. Дали е нормално, когато имаш уговорка, да предупредиш,че не можеш да я спазиш или просто оставяш другия човек в потрес и недоумение. Дали е нормално да плетеш интриги ,за да изпъкнеш ? Дали е нормално да си правиш собствен  PR като крадеш идеите на другите? Дали,дали... Сигурно аз не съм съвсем в ред или пък имам прекалено големи очаквания от хората. Нормало ли е да обявиш публично организирането на събитие и да не спазиш обявеното? С какво ли не съм се сблъсквала. Спомени,спомени...Животът ме е научил да не се учудвам на нищо. Но от всяко житейско разочарование в душата ми е оставала чернилка, която трудно пада...Все пак не е невъзможно. Просто днес съм черногледа. Ще си сложа розовите очила и тогава черното ще ми изглежда вероятно кафяво. Ще е нещо друго. И няма да ме тормози.

Билети и карти,моооля!

Всеки има своя източник на вдъхновение. За мен това са Българските държавни железници.

Какво ми се случи вчера? Качваме се със сестра ми от Своге към София във влак, електричка, от най-атрактивно мръсните и стари мотриси. Сядаме до възрастна жена, видимо доста мургава. Но ние сме толерантни хора и не се притесняваме от това. Тя ни заговаря, моли ни да й помогнем като стигнем в София и ние-съответно- се съгласяваме. Така, унесени в сладки приказки, не разбираме кога идва кондукторката. Тя е младо ,усмихнато момиче, любезно на това отгоре. Ние подаваме билетите и всичко е прекрасно. След не повече от десет минути още двама кондуктори- мъж и жена идват във вагона. Жената минава покрай нас и иска билети и карти. Ние отговаряме,че вече са проверени и продължаваме да си бъбрим. Тогава върху нас се стоварва крещящ, нетърпящ възражение вик:

„КАЗАХ БИЛЕТИ И КАРТИ ,МОООЛЯ!“

Тази „любезна“ покана ни накара да застанем мирно. Нямахме време и да се спогледаме дори. Сестра ми- само смутолеви „Един момент“ ,а аз съсредоточено взех да търся билета в портмонето. Всъщност на жп-гарата ни издадоха два билета с една бланка и по тази причина само аз се ровех из багажа, а тя просто седеше и се опитваше да успокои с усмивка разярената служителка. Подавам го, тя го погледна и го върна. Тогава се насочи към възрастната жена до мен. Тя представи билет, но й поискаха карта. Подаде и картата. Настана едно четене. Десет минути разучаване на двата документа. В последна сметка всичко от наша страна си беше наред. Не бяхме престъпници. Но имаше други потенциални нарушители, които чакаха зоркия поглед на контрольорката,защото въпросната персона се оказа точно с такава длъжност. Ама ние откъде можем да знаем това? Тя отмина. На шега си говорехме- "ако мине и трети път, ще стане много смешно". Но- за вас лъжа, за мен- истина. Няма и пет минути след това. Приближава се същата проверяваща и ...“Билети и карти, моля!“....Ние едва сподавихме смеха си. Но пътник,който седеше наблизо не издържа и извика:

„Абе,вземи го тоя билет, като го искаш толкова! Давам ти го!“

Всичко щеше да мине мирно и кротко, ако без да крещи, въпросната служителка на БДЖ просто бе обяснлиа,че е контрола и евентуално ,ако бе запомнила кои пътници е проверила и кои- не. Но къде ти такива екстри!

НПО в община Своге- "Ние помагаме на хората и ще продължим да вършим добри дела"

За пореден път ръководствата на НПО от община Своге се събраха, за да обсъдят важни за тях въпроси, до координират действията си. Този път темата бе „Благотворителност“. Всяка от тези организации има такъв тип работа със своите членове. Важно е да се стиковат усилията, да се намерят допирните точки и нещата ще тръгнат по-добре. В разговора не стана дума само за претенции към бъдещи и настоящи политици. Не. Говорихме за конструктивна работа -сега и вбъдеще- в името на хората.

Благотворителността е символ на най-висши човешки качества – милосърдието и добротата. Тя е жест, чрез който се различаваме от първичното и показваме, че хората може да общуваме градивно и се стремим към духовно извисяване.

В съвременния свят обаче, благотворителността все повече се превръща в мода. Тя е лесен начин да спечелиш одобрението на общественото мнение и да измиеш греховете си.

Важно е да си отговорим на въпроса- дали е добре да вършим благотворителни дела тихо и скромно, без да се афишираме или да се покажем пред света, за да дадем пример и на останалите. В случая не говоря само за нас-ръководителите на НПО, а имам пред вид по принцип всеки отделен човек. След това философско отклонение- ще продължа по темата за срещата днес.

Нашите организации, които имат социална насоченост по принцип имат като основна дейност благотворителността. Всеки от нас многократно се е сблъсквал с различните форми на набиране на средства и храни или други стоки. Работата ни,за съжаление ,в последните години,в много случаи започва да прилича на просия,въпреки благородните подбуди, които имаме.

Каква идея имаме по отношение на благотворителните акции ?

Първо- осигуряване от общинската администрация на транспорт, при необходимост и на помещения.

Второ- съдействие в лобирането от общинската администрация пред влиятелни и богати хора и организации за благотворителните цели на нашите НПО.

Трето- взаимна помощ повежду ни в различните кампании.

Четвърто- разгласяване на самите благотворителни кампании за привличане на доброволци.Този въпрос е актуален не само в годната на доброволчеството-2011. Всеки от нас изпитва на гърба си нуждата от доброволен труд, но за съжаление все по-малко хора се решават на такава стъпка.

Пето- Осигуряване на дискретност спрямо нуждаещите се, които са получили помощ.

Шесто- събранието реши вбъдеще всички молби за социални помощи от нашите членове да минават през този форум и ние- ръководителите на НПО ,предварително да обсъдим дали е по възможностите на нашите организации да помогнем и след това да насочваме молбата към Общината или към Дирекцията за социално подпомагане. Така значително ще облекчим тяхната работа.

Стана дума и за съдействие към администрацията по отношение на намирането на работа и създаването на работни места- за инвалиди,например.

Насрочихме следващата среща за 28 юни, вторник, 12 часа,в клуба на инвалидите на ул.“Звънче“. Всички желаещи да участват са добре дошли.

Черешово разсъждение

Дядо ми засадил череша ранна.

От нея ухае специфичен аромат.

Да я обера от седмица се каня.

Да усетя този черешов благодат.

Но както честичко се случва-

черешата вече е почти обрана.

С това животът не приключва,

но разочарованието си остана.

Е всъщност аз съм си виновна.

Сезонът на тази череша отмина.

Този проблем не ми е основен.

Ще чакам следващата година.

Така за много неща се окайвам-

изпускам плода с багри изпъстрен.

Успокоявам се и с мечти се омайвам,

а не знам очаква ли ме мое утре.

Уморена самореклама след празниците на Бов

Празниците на Бов отминаха. Като миг. Толкова положителни емоции, събрани в осем празнични дни. Всички ме питат- защо давам толкова усилия от себе си в подготовката. Ами защото ми е приятно. Изпитвам огромно удовлетворение накрая. Ето сега е този момент. Осмислям онова, което се е случило и разбирам, че да доставиш радост на другите, да оставиш след себе си спомен от приятно преживяване- какво по-хубаво от това. За мен самата- сборник с мое участие и премиера на постановката, която съм написала и режисирала- това е притеснително и уморително,но вдъхновяващо. Личният успех ме следва напоследък- като лавина. Само в рамките на месец- мои произведения в два сборника, издаване на собствена книга и премиера на постановка. Събирам позитивната енергия на света и се чувствам чудесно ...и уморено. Но това е сладка умора. 

Виждам днес един човек от Бов, който обикновено е активен по отношение на проблемите в селото. Питам го за впечатления от празничните дни, а той казва- „ами, аз не съм ходил на тях...“ Онемях- толкова разнообразна и богата програма, в която имаше за всекиго по нещо и ...такова безразличие.Дойдоха хора от София, от Годеч...Френският посланик уважи форума. Дааа, ама не- ние трябва да си кютим вкъщи. Нейсе- ще има винаги и такива хора. Аз обаче съм между лудите дето живеят за емоцията, за културата, за тръпката...След тази самореклама, която да звучи и като извинение пред близките ми- защото те го отнасят обикновено...ще завърша така:

Дано успея да поддържам това темпо и да дам още много от себе си- защото имам енергия и идеи за това. Не е въпроса в похвалите и в славата. Важно е да се чувстваш полезен.

Във вихъра на живота си...

Невероятно е. Нямам време да напиша в блога каквото и да е. Не мога да отделя секунда за себе си, за някакъв самоанализ...

Миналата седмица бе наситена с емоции. Предпремиера на пиесата, представяне на моя книга, среща на випуска... Но не ми е разрешено да се отпускам и да се потапям в спомени. Настоящето ме хвърля във вотовъртежа си и ето- започнаха празниците на Бов. Утре е фотографската изложба. Днес снимахме ученическо самоуправление. Невероятно преживяане. Деца- учители в детската градина, библиотекари, деца работят на жп-гарата, деца се предстаят като кмет и секретар в кметството. На 8 -ми предстои да представя сборника „Бов-шепот от миналото“. В петък- танцьорка и актриса. В събота- режисьр и драматург. Изобщо- човекът- оркестър... Но е прекрасно!