Слънцето се стича по моите бузи.
Те светят с отразена светлина.
Слънцето окапа смутената ми блуза.
Пръсва ме любов и много добрина.
Слънцето усмихнато ме гали.
Държи изтръпналата ми ръка.
Успокоява и усмивката ми пали.
И дълго то целува ме така.
Знаеш- слънцето са твоите очи.
Знаеш- ти си моето успокоение.
Оглеждаме се и замислени мълчим.
Един за друг сме смисъл и спасение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар