Дядо ми засадил череша ранна.
От нея ухае специфичен аромат.
Да я обера от седмица се каня.
Да усетя този черешов благодат.
Но както честичко се случва-
черешата вече е почти обрана.
С това животът не приключва,
но разочарованието си остана.
Е всъщност аз съм си виновна.
Сезонът на тази череша отмина.
Този проблем не ми е основен.
Ще чакам следващата година.
Така за много неща се окайвам-
изпускам плода с багри изпъстрен.
Успокоявам се и с мечти се омайвам,
а не знам очаква ли ме мое утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар