Празниците на Бов отминаха. Като миг. Толкова положителни емоции, събрани в осем празнични дни. Всички ме питат- защо давам толкова усилия от себе си в подготовката. Ами защото ми е приятно. Изпитвам огромно удовлетворение накрая. Ето сега е този момент. Осмислям онова, което се е случило и разбирам, че да доставиш радост на другите, да оставиш след себе си спомен от приятно преживяване- какво по-хубаво от това. За мен самата- сборник с мое участие и премиера на постановката, която съм написала и режисирала- това е притеснително и уморително,но вдъхновяващо. Личният успех ме следва напоследък- като лавина. Само в рамките на месец- мои произведения в два сборника, издаване на собствена книга и премиера на постановка. Събирам позитивната енергия на света и се чувствам чудесно ...и уморено. Но това е сладка умора.
Виждам днес един човек от Бов, който обикновено е активен по отношение на проблемите в селото. Питам го за впечатления от празничните дни, а той казва- „ами, аз не съм ходил на тях...“ Онемях- толкова разнообразна и богата програма, в която имаше за всекиго по нещо и ...такова безразличие.Дойдоха хора от София, от Годеч...Френският посланик уважи форума. Дааа, ама не- ние трябва да си кютим вкъщи. Нейсе- ще има винаги и такива хора. Аз обаче съм между лудите дето живеят за емоцията, за културата, за тръпката...След тази самореклама, която да звучи и като извинение пред близките ми- защото те го отнасят обикновено...ще завърша така:
Дано успея да поддържам това темпо и да дам още много от себе си- защото имам енергия и идеи за това. Не е въпроса в похвалите и в славата. Важно е да се чувстваш полезен.
Люси, много ми хареса написаното от теб. За мое голямо съжаление не успях да присъствам на мероприятията в Бов,по лични причини.Сега разбирам ,че е било много вълнуващо. Възхищавам се на ентусиазмът с който работиш.Продалжавай да кипиш от творческа енергия и да я предаваш на хората около теб.
ОтговорИзтриване