Билети и карти,моооля!

Всеки има своя източник на вдъхновение. За мен това са Българските държавни железници.

Какво ми се случи вчера? Качваме се със сестра ми от Своге към София във влак, електричка, от най-атрактивно мръсните и стари мотриси. Сядаме до възрастна жена, видимо доста мургава. Но ние сме толерантни хора и не се притесняваме от това. Тя ни заговаря, моли ни да й помогнем като стигнем в София и ние-съответно- се съгласяваме. Така, унесени в сладки приказки, не разбираме кога идва кондукторката. Тя е младо ,усмихнато момиче, любезно на това отгоре. Ние подаваме билетите и всичко е прекрасно. След не повече от десет минути още двама кондуктори- мъж и жена идват във вагона. Жената минава покрай нас и иска билети и карти. Ние отговаряме,че вече са проверени и продължаваме да си бъбрим. Тогава върху нас се стоварва крещящ, нетърпящ възражение вик:

„КАЗАХ БИЛЕТИ И КАРТИ ,МОООЛЯ!“

Тази „любезна“ покана ни накара да застанем мирно. Нямахме време и да се спогледаме дори. Сестра ми- само смутолеви „Един момент“ ,а аз съсредоточено взех да търся билета в портмонето. Всъщност на жп-гарата ни издадоха два билета с една бланка и по тази причина само аз се ровех из багажа, а тя просто седеше и се опитваше да успокои с усмивка разярената служителка. Подавам го, тя го погледна и го върна. Тогава се насочи към възрастната жена до мен. Тя представи билет, но й поискаха карта. Подаде и картата. Настана едно четене. Десет минути разучаване на двата документа. В последна сметка всичко от наша страна си беше наред. Не бяхме престъпници. Но имаше други потенциални нарушители, които чакаха зоркия поглед на контрольорката,защото въпросната персона се оказа точно с такава длъжност. Ама ние откъде можем да знаем това? Тя отмина. На шега си говорехме- "ако мине и трети път, ще стане много смешно". Но- за вас лъжа, за мен- истина. Няма и пет минути след това. Приближава се същата проверяваща и ...“Билети и карти, моля!“....Ние едва сподавихме смеха си. Но пътник,който седеше наблизо не издържа и извика:

„Абе,вземи го тоя билет, като го искаш толкова! Давам ти го!“

Всичко щеше да мине мирно и кротко, ако без да крещи, въпросната служителка на БДЖ просто бе обяснлиа,че е контрола и евентуално ,ако бе запомнила кои пътници е проверила и кои- не. Но къде ти такива екстри!