Опитвам се да осмисля някои събития и обстоятелства, които ми се случват в последно време. Неадекватното и некоректно поведение на някои хора понякога ме хвърля в ужас. Питам се за пореден път как е възможно да се появи някой ,който откровено да преиначава фактите, да държи тон,всъщност да крещи и след това любезно да те поздравява. Изобщо кой има право да крещи на другите? Съществува ли въобще подобно „право“?
Опитвам се да мисля позитивно и да простя. Ще простя, аз съм добра християнка. Това предполагам ще заличи обидата в душата ми, ще притъпи разочарованието, ще ме вкара в обичайните релси. Споменът и урокът ще останат. Дано науча урока си!
Всички се учим всеки ден. Хубави и истински мисли.
ОтговорИзтриване