Вървя по следите на дъжда.
Кални струи се стичат
и чертаят светла пътека.
Стъпвам бавно по нея
и усещам как полека
до мен достига суховея.
Докоснах го,а той се киска.
Облиза пътеката влажна.
В минутата, в която я поиска,
разбра,че е истински важна.
Така пътеката изсъхна.
Стопи се светлият й чар.
А прашната следа задъхана
си спомня,че била е дар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар