Прекрасно горещо юлско утро. Още с първите лъчи слънцето гали кожата и свети в очите. Отивам на черква. Това прави утринта още по-специална.Мисля си- животът е хубав в един миг и тежък в друг, но Господ ни дава всичко за урок и за вразумление. Дали разбираме житейските уроци, които получаваме? Обикновено сме склонни да обвиняваме другите или нещастната си съдба за това или онова. Много рядко се вглеждаме в себе си. В моя живот е имало няколко случая,при които са ме сполетели нещастия и аз осъзнавах,че те са наказание за мои дела. Просто го знаех. Имало е и награди, чудесни постижения- дар за добрини. Трудно е човек да върши само добри дела. Все пак сме грешни човешки същества. Помогни ми,Боже,моите греховете да не са толкова тежки, че да последват още по-сурови наказания!
Няма коментари:
Публикуване на коментар