Въртя се около два часа между печката и мивката. В това време в мен,вероятно понесени от инерцията, се завъртяват някакви екзистенцилни въпроси. Коя съм аз?Дали съм слугинята, готвачката, икономката, майката, съпругата, секси любимата жена или съм журналист, писател, общественик или съм добър приятел -душеприказчик, или пък ...Кога съм АЗ? Питам се още -дали домакинската работа в очите на Бога се смята за добро дело в полза на другите- защото нали знаете- всеки ден трябва да се прави поне по едно добро дело. Ако Господ не оцени труда ми като полезен- значи пропилях много време. Но не- вярвам,че ще ми признае усилията. Понякога смятам,че те са безсмислени, тъй като малко след като си приключил нещо в къщи - то се връща в нулева позиция. Имам пред вид ,например- изчиствам- след 10 минути- същото. Сготвям- изядено, мръсни чинии. Изпирам, простирам, събирам дрехи- след един ден- отново купища за пране. Домакинската работа я забелязвал само този,който я върши- така гласеше една мъдра мисъл. Абсолютна истина. Друг екзистенциален въпрос- защо близките не ми помагат? Правят го понякога за удоволствие. Бих им доставила това удоволствие повече пъти. Но – тогава ще е задължение, няма да я има тръпката и въображението да си свършил нещо сам. Загрижени за интелектуалното ми развитие приятели ме съветват- пиши, пиши книги. Хубави ще се получат, ще ги напиша. Измислям ги в движение. Почти в кръг- между печката и мивката.
Какво е тръгнала да се оплаква пък тази- ще се запита скептичният читател и ще е прав. Няма да мрънкам повече. Стига толквова разсъждения над мръсните тенджери. Напред- към банята. Там ме чака прането.
Няма коментари:
Публикуване на коментар