ЕЛХОВО ЛИСТО

Казват, че съм остра. Всъщност никого не бода, ако не ме докосне. Себеподобните ми живеят покрай мен. Всички ни мислят за еднакви. Но при всеки полъх на вятъра се втурваме в различни посоки и така изразяваме собственото си мнение. После се оказва ,че то не е собствено- а на вятъра. Скупчваме се и така се пазим или пък си досаждаме.  Казват, че ухаем прекрасно. Това ухание лекувало. Този аромат е нашата душа, нашето творчество. Така радваме другите- онези ,които могат да усетят посланието ни. Когато  малкото ни  общество порасне достатъчно, някой отрязва  дървото или го изтръгва с корените. Тогава животът ни се променя. Върху нас се изсипват разни лъскави предмети, които хората наричат играчки и гирлянди. След тях следват най-често бавна смърт или нов живот на различно място. Тези житейски истини ги чухме от други дървета, от нашите братовчеди там. Бавната смърт не била страшна, нито новият живот, защото в последните си дни ние ще доставим радост на малките същества, които наричат "деца". Страхуваме се да не ни докоснат, за да не усетят болезнено убождане.
Аз съм като всички други, мисля си,че мога да управлявам съдбата си, съобразявам се с вятъра, с ръцете на хората, с техните брадви и лопати. Съобразявам се . Ухая.Излъчвам енергия. Давам всичко от себе си. Аз съм малко елхово листо. Наричат ме игличка..не знам защо....

Преди Рождество Христово- благотворителност и доброволчество

Иска ми се да напиша за начина, по който се подменя религиозния празник- Рождество Христово с езическата Коледа. Първообраз на дядо Коледа, както е известно, е св.Николай Чудотворец. Но днешният популярен образ на добрия старец е плод на рекламното послание на Кока-Кола. Светът се глобализира. Става едно голямо село. Няма защо да отричаме позитивния образ на дядо Коледа, но не бива да забравяме същността на празника- радостта от рождението на нашия Избавител Иисус Христос.
Иска ми се и да поговоря за традициите на благотворителност в тези дни. Благотворителността трябва да бъде през цялата година. Необходимостта от това да правиш добро е исконна вътрешна черта,вложена във всеки човек. Просто ,унесени в безумното си ежедневие, понякога забравяме колко силно би ни подействала една добра постъпка. Днес е Международният ден на доброволеца. Все повече млади хора осъзнават нуждата от доброволен труд и го дават. Това е прекрасно! Защото напук на комерсиалното ни опошлено общество- родили са се млади хора, ново поколение, което иска да твори добро при това напълно безвъзмездно.
Иска ми се преди Рождественските празници повече хора да си спомнят защо  и какво празнуваме, да сменим киселата си физиономия с усмивка и да подадем ръка на ближния. Да бъдеш добър и милосърден можеш не само като дариш пари. Благотворителност е и да кажеш добра дума, да стоплиш със добро отношение и съпричастност. Всеки може да прави благотворителни дела- и богатия, и бедния. Защото материалното и духовното са нещо различно- едното се измерва в парични единици, другото- в добрина и всъщност е огромно и неизмеримо.

ПЕПЕЛЯШКА И АНТИПРИКАЗКИТЕ

Като малка ме наричаха "принцеса"- като всяко малко момиченце. Постепенно преминах в приказката за "Принцесата и граховото зърно". После зърното изчезна. Сготвих го.


И на Вилхелм Тел не му провървя. Опита се да уцели ябълката със стрела, но от там се показа червей, изгледа го страшно и стрелецът се смути. После и ябълката изчезна . Изрязах червивото- и другото на компот.


За Хензел и Гретел- да не говорим- тази сладка къщичка на вещицата....всичко подготвено,пакетирано- и ... замразено- във фризера за зимата.


Опитомих вълка, прибрах провизиите на Червената шапчица , а бабата- в старчески дом...


"Бременските музиканти", "Вълкът и трите прасенца"...много жестока ще стане антиприказката. Но- какво пък, иде Коледа.

МРЪСНО ИЛИ РАЗМИСЛИТЕ НА ПЕПЕЛЯШКА

Точици върху стъкло. Малки мазни точки. Леки и почти невидими- запазили стъклото. Малки ,елегантни точици...Въпрос на гледна точка. Всъщност стъклото е мръсно и оплюто от муха.

--------------
Дръжките на вратите били най-мръсното нещо в една сграда. Водена от това научно откритие, реших да почистя първо тях в дома си.  Взех препарати, парцали, гъбички и прочие почистващи материали. Изчистих и дезинфекцирах...до първия докоснал се отново до тях. И всъщност - това бях аз.Сравних дръжките на вратите с човешката съвест.  Точно сега по време на пости- има някаква база за сравнение. Възможно ли е да не ги замърсяваме? Всъщност- не. Но можем по-често да ги почистваме.
--------------------

Отопляваме се с парно на въглища. Колкото и да се стараем- прахта прониква  в стъпките, завзема коридора, рисува в  банята.... Поставих дежурен парцал, който да следи да не нахлува неканеният гост. Но- парцалът си дреме, а прахта си танцува... Събуждам  органа на чистотата - той се провлачва и сърдито се къса...Все пак заедно поставяме натрапника на мястото му в кофата с препарат.  След малко обаче черните ивици пак ни настигат...

БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!

Иска ми се да пиша за приятелите.  Онези светлини в живота, които те намират в труден момент ,надникват в душата ти и ти дават сигурност, надежда и спокойствие.
Има различни видове приятели. Едни са формални- срещаме се, бъбрим си, но..това е. Други пък са направо врагове в овчи кожи. Но нямам предвид тях.
Думата ми е за онези топли сродни души, които усещат вибрациите ти и намират добра дума всеки път.Аз съм щастлив човек. Край мен са хора ,с които мога да говоря за всичко. Няма да ме погледнат отвисоко, нито да се присмеят зад гърба ми. Ние не просто си бърборим- извличаме смисъла на всяко действие в живота ни, тълкуваме и вървим заедно напред. Това не е всичко. Аз не само споделям с тях- знам,че мога да разчитам на помощта им. Разбира се- и аз винаги съм насреща. И накрая- те са приятели за купон, но това е последното. С годините установих,че да намериш някого, когото да чувстваш близък духовно, е истински празник, безценен дар, капчица в сушата, свещичка в тъмнината, цяр за всяка болка...
НО- аз мисля и друго- хората, които сме се намерили в този живот- не случайно сме заедно. Вероятно Господ ни е събрал с  мисия- да се подкрепяме взаимно. И ние го правим!
Благодаря ви, мили мои,че ви има, благодаря за добрината и щедростта ви! Благодаря за прекрасните мигове заедно, благодаря за обичта ви!

Колан от канап- панацея

Четох наскоро, че за да премахнеш болките в кръста , трябва да си вържеш колан от канап. Тази рецепта твърде много ме устройва. От млада още имам някакви такива болежки. А и- евтино.... Има и друга полза- ще трябва още повече да се затегна, защото финансовите ми дела са обтегнати и напрегнати.... Предимството е и още едно- канапеният колан ще ми служи и като черен колан. Не че владея някакви бойни изкуства, но поне на декорация да го докарам.  Защо пък са й на една жена такива умения- ще възрази уважаемият читател? По простата причина, че в чорбата от злоба, в която ежедневно плуваме, все нещо трябва да ни предпазва- пък било то и някой бутафорен колан.
Шегата настрана- търсете канап, скъпи приятели, връзвайте се, че да не ви върже някой друг. Защото  играта на вързано е безкрайна в краткия ни животец. Има и друг вариант- вързани, вързани- пък като му пуснем края...

Душата ми жадува светлина.

Душата ми жадува даже и в съня
за светлина, за светлина, за светлина...
Огражда се човекът със стена,
край нея слънце не прониква.
Да бъде в сянка и на тъмно свиква
и даже тъмното  обиква.

Запалвам си  църковна свещ,
потъвам в пламъка  горещ.
Щом устни до иконата допреш
и искрена молитва поднесеш-
ще се разсее грозната стена,
ще те обгърне мир и добрина,
ще бъде светлина, ще бъде светлина!

Ученически спомени

Да- това е един час по химия. Мрачна,напрегната атмосфера. Учител вперил остър поглед в аудиторията. Всички погледи са вторачени някъде в пода. Разбира се- колкото и да не ми се иска- извикват мен.
Изпитвах ужас от този преподавател , от химията и от всичко ,свързано с нея. Но бях отлична ученичка и трябваше да се преборя с тези си чувства. Застанах, треперейки до дъската. За да се изгаври с видимото ми притеснение ,учителят реши да ме накара да направя химически опит пред целия клас. Аз се отправих към уредите. Взех две епруветки. Трябваше да пресипя течност от едната в другата. Опитах да запазя самообладание. В класната стая настъпи гробна тишина. Допрях епруветките и...ръцете ми така трепереха, че в настъпилото мълчание се чу едно оглушително тракане на стъкла. Изведнъж всички прихнаха. А аз със сълзи на очи се опитвах да направя опита. Нищо не се получи, естествено. Но и до днес съучениците ми разказват комичната ситуация. Преподавателят доволно ме попита- "Е, защо трепериш, да не съм застанал с пушка зад теб?" Какво да отговори човек?

ПЕСЕН ЗА ЕСЕН

Реших и аз есента да възпея.
Търсих думи,метафори в нея.
Търсих смисъл по-дълбок,по-човешки,
търсих ползи, победи и грешки.
Есента ме погледна  засмяна.
-Аз съм лек за душата и рана-
каза и вихрено багри заплиска.
След вятъра някъде там се закиска..
Златни коси разпиля в дефилето.
На всеки плод изпълни сърцето.
Разходи се боса по суха трева.
С мирис на грозде, туршии, дърва
е нейният неповторим парфюм.
Листа окапали чертаят друм.
Облечена в слънце, наметната с дъжд-
красивата есен не идва веднъж.
Но всеки път носи по-нов аромат
и прави вълшебен човешкия свят.

Ден за размисъл

Ден за размисъл... Аз пък си мислех,че постоянно трябва да упражняваме мисловни процеси. Може и да греша. По-лесно е да караш по инерция без много-много да му мислиш. Нищо добро не произтича от него-мисленето- жертви на пътя, жертви от наводнения, жертви от взривове, отрицателен прираст, първи по заболеваемост от тежки нелечими болести, последни по стандарт в ЕС... Какво има да му мисли човек- хваща терминал...и дим да го няма, защото тук вече е Апокалипсис.
Ден за размисъл...Тежко е като се размислиш...

ГРИП

Болки в очите, мускулите и гърлото. Хрема. Отпадналост. Всеки ще ви каже,че това е грип. Тръшва те подличко изведнъж и ако му разрешиш- се настанява за по-дълго. Нее, няма да стане. казвам си бодро и смело пристъпвам към аптеката. Знам си изпитани лекове- парацетамол и витамин С. Чайове и краката в топла вода. Температурата ме прави да приличам на мекотело. Влача си пипалата и си ги увивам около гърлото. Гърбът ми е потен, краката и ръцете- ледени. Изобщо- супер. Няма да се предам. Изпивам една шепа илачи и тръгвам за работа. По пътя издайнически от носа ми прокапва... Ще се справя. Не си по-упорит от мен. Едно време в кабинета си татко- който беше ото-рино-ларинголог- бе сложил надпис- "Срещу хрема- само носна кърпа!". Вярна на неговата препоръка, съм се подсигурила с цяла ролка тоалетна хартия. Кошчето се пълни, а тя драстично намалява. Дааа, известно е,че трябва да минат три дни и с лекарства или без- грипът отшумява. Всъщност поне три, ако няма усложнения.  Днес е ден първи. Чакат ме още два.

МЕЖДУ РАЗУМА И ВДЪХНОВЕНИЕТО...или как да избягаме в изкуството

Заниманията с изкуство са нещо толкова позитивно! Не само заради емоциите и съпреживяването- а защото така бягаш от действителността. Няма да обяснявам каква е причината да се бяга от нея. Но само ще кажа- иска ми се да не излизам от театъра, постоянно да пея и да пиша- разбира се. Ама няма как да стане. Една, две ,три и повече сърдити сметки ми тропат на вратата .. или всъщност по главата... Правя се,че не ги чувам. Потъвам в изкуството- каквото и да е то в този момент. Потъвам и почти ще се удавя, защото не искам да обръщам внимание на онези гласове. По едно време обаче се осъзнавам- ами точно те ме държат близо до здравия разум, до разбиранията на логичните хора, до злободневието... Отърсвам се от еуфорията и се гмурвам в морето от  задължителни задължителности, които непременно трябва да свърша, за да не задлъжнея допълнително. Пакетирам си въображението, опаковам интуицията, слагам в плик вдъхновението. Сега тези "ненужни" части от личността ми няма да пречат на деловата мен.  Не знам откъде обаче  и как въображението се изплъзна и ме препъна. Тогава интуицията ме връхлетя, а вдъхновението се завихри над тях. Не мога да мръдна.Погалих ги, нахраних ги, прибрах си ги. Без тях не мога.Сега използвам интуицията в деловия свят, вдъхновението, за да работя и въображението - нещата да станат уникални. Така е по-добре.

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ ИЛИЯ - ЗА БЪЛГАРИЯ

Кризи, уволнения,

катаклизми, наводнения,

какво друго да кажа-

а, да- змии по плажа,

предизборна истерия,

от банки към мизерия,

изнасилени деца

със гримирани лица,

родителите – роби,

убиват свойте рожби

за власт и за пари-

държавата гори!

От потоп към пламък!

Хартиеният замък,

наречен свобода,

не пази от студа.

А всъщност знаем

но просто си траем-

това е свободия,

ама не за народа,

а пак- за „ония“.

Дето е текло -

пак ще тече....

За едни пари влече,

а за други- кал и тиня.

Хлябът ни е милостиня.

Господи,България- пази я,

по молитвите на свети Илия!

Укрепи със светла вяра

във всеки ден от календара-

всяка дъщеря и всеки син!

Помогни ни,Господи- Амин!

ЗА РОДНИЯ МИ ГРАД СВОГЕ-ПО ПОВОД 50-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ

В дивната Рила родил се Искър.
Потекъл шумен,палав и бистър.
Там през полето спуснал се леко.
Бързал ли бързал, отивал далеко.
Проправил си път насред планината,
забавил ход във котловината.
Потоци буйни снага захранват,
отвсякъде идват и сили му дават.
Но гледай тука вода игрива
към него иде и с него се слива..
- Коя си мила, как се наричаш,
откъде идеш, накъде тичаш?
- Река Искрецка аз се наричам,
към тебе бързам да те обичам.
-Девойко бисерна,чиста,пенлива,
не си свенлива и срамежлива.
Твоята смелост днес ме вълнува.
- Празнувай,момко,днес се празнува!
- Като искра си, каква си дръзка...
Така започнала тяхната връзка..
Снагите двете във танц завили
и планините се поклонили.
Грохотен тръгнал да ги венчава,
дърво и камък- да ги прославя.
Тази буйна любов вековете
са съхранили във всяко цвете,
във всеки порив на ветровете
и тя растяла, растяла смело,
от свода речен създала село
и после селото станало град...
А пък пейзажът е все тъй познат.
Искрецка бърза с коси от бисер
към своя момък, юнакът Искър.
В прегръдка страстна и днес пътуват,
там някъде вече ги чака Дунав.
Водите шушнат легенди стари,
повтарят ехото буки,чинари.
Където двете реки се намират-
живот извира, живот извира-
един прекрасен и слънчев град,
закърмен в люлката на речен хлад.
Редят реките своя благослов:
за Своге- щастие, надежда и любов,
градът да бъде истински богат!
За Своге-мир,любов и благодат!
Автор Людмила Петрова

Харесвам

Размисли на едно пораснало дете

Днес е Международният ден на детето и във фейсбук настана празник- снимки на деца от днес и   от вчера. На няколко пъти прочетох откровения в смисъл,че докато са живи родителите, ти си оставаш дете. Истина е. А ние със сестра ми осиротяхме веднъж преди 12 години и втори път преди седем. Чувството,че някой е загрижен за теб и те обича е неповторимо. Такава любов могат да изпитват само родителите. Липсва ми тяхната подкрепа.  Липсва ми дори мъмренето им. Другата седмица е Задушница. Ще ги посетя, въпреки че те са всеки ден в мислите и в сърцето ми. Вярно е,че понякога ме посещават в сънищата,но това не може да замени истинския контакт с тях. Детето в мен си е живо, свило се е на кълбо и си поплаква. Подава ръка понякога и...си я приема само, защото знае,че сега няма право да е дете. Трябва да е супер сериозен възрастен, защото има свои деца, за които трябва да е опора. Вдигам се за косите като Мюнхаузен. Изтичвам в полунощ и от Пепеляшка ставам принцеса. Нося храна на добрата стара баба и не ме е страх от вълка. Роня сълзи с малкото лястовиче и го топля в ръка. Храня и гушкам Котарака в чизми, а той мърка в скута ми. Фехтовам се с лошите като трима мускетари и управлявам семейното племе като индиански вожд. Мдааа, детето в мен още учи своите уроци... и ги предава на своите деца.

На дъщеря ми, която е абитуриентка!

Сякаш беше вчера, когато се роди,

но ежедневието тухлите реди

и днес дъщеря ми е абитуриентка,

на бъдещето прерязва пъстрата лента.

Всеки ще ти каже,че животът е море.

Но важно е всъщност да живееш добре.

Важно е да бъдеш истински човек

и пътят ти ще бъде чист,усмихнат, лек.

Веднага някой ще ме апострофира,

че щастието във парите се намира.

На този някой ще кажа – хей, човек-

щастлива съм вече от половин век,

защото оградил ме е Господ със обич.

Да съм наивна всъщност ми е хоби,

но ето- късметът ми с Божия помощ

не ме напуска за миг,нито за ден.

Желая да си късметлийка като мен!

Знай,че за твоите близки, за тате и мама

ти никога няма да бъдеш голяма,

винаги ще си нашето малко момиче

и винаги много ,много ще те обичаме.

На тебе и всички ,на които държиш,

нека Господ благата ви да умножи,

бъдете щастливи в годините напред,

и вярвай,че всичко ще бъде наред.

За твоето бъдеще и за общата радост,

за любовта, успеха и за твоята младост,

за хубавия празник, както подобава-

да вдигнеме чаши и да кажем наздраве!

РАВНОСМЕТКА СЛЕД ШЕСТДНЕВНИТЕ ПРАЗНИЦИ

За какво ползваме празниците? За да се наядем, да се напием и евентуално между тези важни основни мероприятия да поговорим с близки и познати. За какво говорим? За цените, за политиката, за това как нищо не става от нас българите- от образованието ни, от здравеопазването ни, от футбола ни, абе...от никъде нищо! Така удовлетворени от наяждането стискаме стотинките до следващия празник. Междувременно- ако има и още някой ден, в който да не сме поставили за цел наяждането- ще чистим или ще ремонтираме. Да, сега е моментът- пуснали на промоция...абе каквото и да е. Трябва да го вземем,че друг път- не се знае. И така пълни с идеи храбро започваме да увещаваме съпрузите си- да ремонтират. Не знам има ли мъж, който да я обича тази дейност. Не че на жените им харесва неразборията и чистенето. Обаче крайният резултат винаги е много по-добър. И значи- целта оправдава средствата. Възможно е обаче да не взимате такива кардинални решения- ремонти, а просто да решите да си прередите гардероба или ееей онова малко чекмедже, в което пъхате разни неща, когато се чудите къде иначе да ги поставите. Дааа, чекмедженцето си е работа за цял ден. Пълно е с боклуци и спомени. А те отнемат време.  А гардеробът-ооо, това е цяла одисея. Междурвеменно- ако се обади някоя приятелка за кафе- другото отпада. Нали така? При мен е така- социалните контакти преди всичко. А като говоря за себе си- вероятно ще съм изключение- но аз истински си почивах. Гледах филми, четох книга, слушах музика. Живот. Не че нямам чекмедженца и гардероби... или пък мераци за ремонти. Ама веднъж се живее. Хайде да си угодим на душичката- така си казах и го изпълних. Препоръчвам го.

БАСНЯ -всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...

Ще ви задам един въпрос-
кой е най-известният ни кос?
"Тръгнал кос с дълъг нос
през гората гол и бос..."
И къде е тръгнал този кос-
колкото гол и толкова прост?
Тропа, тропа, тропа, тропа-
атакува пост в Европа.
И защо този важен кос познат
бори се за евродепутат?
За да разходи свойта хубавица
и да напълни своята паница.
Значи всъщност не е прост,
бори се за европост.
"Тръгнал кос..."

ЛЮБОВЕН СЪН

Покрито с креп,

окото на нощта заспа.

Поглеждам в теб.

Мирише на липа

сънят ти....

Моят сън...

Сребреят нощите

навън...

И в тази злачна

тишина

милувката прозрачна

на деня

изплува някъде

от тъмнината.

Потъвам на пороя

във косата,

окъпана от нощен

полутон.

Това е взрив,

това е вик и стон....

И всъщност-

то е опит плах

страха си да покрия,

моят вечен

женски страх...

ДЪЖДЪТ

Дъждът със мокри клещи  ме затваря.
Пред мен се сипе  плачеща вълна.
Дъждът  с ронливи  капчици изгаря
в душата  ми стена подир стена.

Дъждът, попил в чадърения покрив,
подтиска опита за мир и радост,
а слънцето в очите ми  е порив,
във отговор на ненадейна ярост.

Дъждът не свари да ме депресира.
Извадих някакъв самоконтрол.
Животът и през бурите не спира.
А този дъжд блести,нахално гол.

СЛОВОТО ЛЕКУВА И НИ РАЗБОЛЯВА...

 Само ако човек истински вярва в Бога ще разбере силата на словото. „В началото бе Словото“ - така започва най-мъдрата книга. Какво правят нашите изречени и неизречени думи? Вероятно има много хора, които изобщо не се замислят върху това. С думи се лекува и се разболява, създава се щастие и се убива, гради се бъдеще и се разрушава.

Филмът , в който руски учен прави опит с вода и въздействието на звуците върху нея- това е нагледен пример за правотата на моето твърдение. Водата, „чула“ молитва или думи за любов след замразяване образува прекрасни правилни кристалчета. Обратно- ядосаните, зли думи предизвикват абсолютно безформени кристали. Човешкото тяло е изградено от 99 процента вода. Какво се случва с нас, когато си говорим злобно и ядосано? Оставям на вашето въображение- но резултатът са болести- и за този, който говори, и за онзи ,който слуша. Все пак- слушащият има лек за себе си- прошката.

Вероятно не казвам нищо ново, но имам нужда да кажа на глас тези важни истини, защото постоянно се сблъсквам с явни и тайни недоброжелатели. Те си позволяат да хулят, да обиждат- така на мен ще навредят по-трудно, защото се стремя да прощавам- но причиняват зло на себе си. Ще кажа- пак в библейски стил- прости им ,Господи! Те не знаят какво правят.

Напоследък ми се налага да пиша и да разсъждавам върху толерантността. Всъщност тя е трудно нещо. Да се опиташ да разбереш чуждото мнение или поне да приемеш,че някой мисли различно от теб- това не се отдава на всеки. Не за друго, а защото унесени в злободневието хората не обръщат внимание на тези проблеми. Замисляме се чак, когато ни повалят болести и търсим лечение. А всъщност- хубаво е да тръгнем от профилактиката. Да опитаме да не говорим лоши думи, да не се оплакваме , да не ввредим на другите- съзнателно и несъзнателно.

Не искам да звуча назидателно. Говоря и за себе си, защото да се постигне хармония е било възможно само за светците някога. Но ако все пак се опита. Ако на злите изрази-кажем „спри“-преди да ги изречем...Дали няма да се почувстваме по-добре ?

ЗАЩОТО СЪМ МАМА

Щом върху кърпата протрита

пореден път ръка поставя,

и във чиния неизмита

тревогите си пак оставя,

щом със метлата не политнах,

а включих пак прахосмукачка

и мартениците изплитах,

а ризата ти неизмачках.

Щом правя се на домакиня ,

но в мен се борят стари жрици,

деца ридаят и се смеят,

блестят огньове в огърлици,

към върхове се щурам боса,

наум съм фея светлокоса,

щом във душата си съм вино,

а пред света вода спокойна,

щом мисълта ми пърха често

като на птица сладкопойна,

щом за желания и цели

предел в душата не намирам-

щом мислите ми полудели

и във Вселената не спират,

щом във съня си съм кралица,

или защо не- първа дама...

Измивам мръсната паница.

Наяве аз съм просто мама!

ПРЕД ВРАТАТА НА ОТВЪДНОТО

Черна врана се опита да изкълве светлината от очите на моето дете. Черната врана беше вероломна и ненаситна. Аз й дадох храна и тя отлетя, а въздушната диря от крилете й напомня за  двата свята в един човешки живот - земният и небесният. Детето ми още скърби. Мисълта му се рее в пространството. Но светлината на очите му ще пребъде- защото дадох от моята.

БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!

Тъй като днес е Световен ден на думата "БЛАГОДАРЯ"- аз ще я употребя многократно и в блога си.
БЛАГОДАРЯ на Бога за добрината и щедростта, за това ,че всеки ден ме пази и закриля! Благодаря Му за възможността да вървя в стъпките Му! Благодаря, за чудесата, които изсипва ежедневно върху мен! Благодаря и за изпитанията. Те са моите уроци.
БЛАГОДАРЯ на покойните си родители за това,че са ме създали като човек и като личност. Благодаря им за подкрепата през целия ми живот. Дори сега- когато ги няма физически, знам, че те са покрай мен в труден - а може би и в щастлив момент.Благодаря им,че създадоха и моята прекрасна сестра, най-близкият ми приятел.
БЛАГОДАРЯ на съпруга си за търпението, за добрината, за любовта. Благодаря му,че е мой приятел, сродна душа, спътник в трудностите.Благодаря му,че само с поглед ме разбира.
БЛАГОДАРЯ на дъщерите си,защото промениха живота ми. Тяхното раждане стана моето второ раждане. Те направиха моя свят по-щедър, всеотдаен, милосърден. Моите момичета всеки ден ме поставят пред изпитание- урок след урок. И за това им благодаря!Но и постоянно ме засипват с обичта си. Благодаря,милички!
БЛАГОДАРЯ на сестра си за всеки миг от моя живот, в който сме били заедно. Благодаря й,че чете мислите ми и разбира тревогите ,благодаря й за приятелското рамо,благодаря й,че я има!
БЛАГОДАРЯ на приятелите си, за това,че са изключителни хора. Благодаря им за това,че ме изслушват, дават съвети, мислят за мен, изпращат ми позитивната си енергия. Благодаря им,че ме търсят за помощ. Благодаря им, че по Божията воля са край мен!
БЛАГОДАРЯ и на враговете си. Всъщност малко от тях познавам добре и знам със сигурност,че не изпитват добри чувства към мен. Но аз им благодаря,защото мога да каля характера си, да преодолявам изпитания и...имам възможността истински да простя!
БЛАГОДАРЯ на всички виртуални приятели,които не познавам лично, но всеки ден се забавлявам с остроумните им публикации. Благодаря им за позитивните мисли. Благодаря за доброто настроение.
БЛАГОДАРЯ за шанса да БЛАГОДАРЯ! А всъщност -трябва да го правим всеки ден.

СЛЕДПРАЗНИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Изпирам празнични покривки,
пера и празничните дрехи,
простирам слънчеви усмивки,
във светли слънчеви доспехи.

Просторът пък, като сираче,
с трохи от щастие се храни.
Прането мокро е и плаче
над мислите ми разпиляни.