КАБЕЛНА МЕЧТА-технологии и Божия помощ

В зората на демокрацията, в началото на 90-те, в моето семейство се сдобихме с играта Монополи. Закърмени и отгледани в развития социализъм- за нас беше невероятно интересно да можем да проявяваме инициатива и да „развиваме частен бизнес“- пък макар и на игра. Тогава си пожелахме- да ни се случи наистина. И- внимавай какво си пожелаваш...

В началото на 1994 година един колега на съпруга ми му подхвърли „мухата“да прави кабелна телевизия в Своге. Обхванати от луд ентусиазъм и без елементарна идея с какво точно се захващаме- двамата с него решихме да се преборим за тази иновативна за времето си инициатива. Като активен журналист в печатна медия тогава- знаех значението на рекламата. И ето ти първата крачка- напечатах на машина кратък текст и с него тръгнахме от човек на човек- във всяка къща и апартамент в града. Ако някой се заинтересуваше- ние му предлагахме договор и- взимахме 50 процента предплата от сумата за включване. Това беше началният ни капитал. Слагахме всичко в банката- и не харчехме, защото при неуспех- трябваше да върнем парите на хората.

И така- нашата активност не остана без последствия. Започнаха анонимни и явни сигнали срещу нас. Викаха ни в полицията. От радио-точката звучеше заклеймително слово. А ние- верни на своята честност- веднага започнахме да действаме , за да оформим идеята си първо законово . Трябваше да бъдат защитени три проекта- програмен, технически и проекто-бюджет. Търсихме известни специалисти в съответната област. Те поискаха суми, които нямаше откъде да намерим. Тогава „случайно“ научихме,че колегите от Ботевград са ползвали като специалист журналистка от техния местен вестник... Така ли?- казах си, аз да не съм по-тъпа от нея... Помолих да ми покажат като какво животно е това „програмната схема“.

Прегледах я и ако тяхната беше една единица- нашата стана три... То предавания, то писма за подкрепа, то инициативи... Въображението ми си е винаги развинтено , та никак не ми беше трудно. Извикаха ни в една важна Комисия- която трябваше да оцени проекта. Двамата със съпруга ми се явихме и разказахме за всички наши почти романтични идеи да правим телевизия в Своге със собствен телевизионен канал. Специалистите насреща ни слушаха, задаваха въпроси... И – за наше учудване почти ни се радваха на желанието да се занимаваме с кабелна телевизия. Но- поставиха три условия – които трябваше да изпълним от петък до понеделник – за да одобрят проекта. На първо четене почти неизпълними. Обаче- когато Господ помага- нищо не може да спре човека. Измислихме интересни начини да отговорим на изискванията на Комисията. Разбира се- одобриха ни. Получихме между първите в България лицензи за телевизия ! Вторият проект – техническия бе изпълнен от една фирма- с условието да купим от нея техниката си, а проекто -бюджета стана дело на мъжа ми. И така- всичко беше чудесно. Вървеше по план. С една подробност- парите от абонатите ни стигнаха, колкото да купим главна станция ,сателитна чиния и кабел ,за да свържем първия абонат. И нещата приключваха.

Беше 1 август 1994 година. Това бе Денят Х, в който беше включен въпросният първи абонат. Изтичаха срокове. А ние нямахме идея откъде да намерим пари, за да продължим. И ето – в същия този ден у дома пристигна мъж с куфарче в ръка, водеше със себе си и едно момиченце. Разбрах, казва, че са ви одобрили програмен проект. Идвам с 10 000 лева, за да изработите и за мен един. Това обаче трябва да стане за три часа! Пътувам от Разград и трябва да се върна тази вечер.... А такаааа! Тогава тези пари се равняваха на 10 км кабел. Какво да правя? Да не забравяме ,че годината е 1994- т.е. разполагам с пишеща машина, не и с компютър вкъщи. Създаването на програмен проект е нещо като писне на дипломна работа. Изисква мислене и време... Но- отново повтарям- когато Бог е с теб- всичко е наред! Съгласих се и след три часа му представих, написана на машина програмна схема. С парите, които получих веднага купихме материали – и така започна ерата на кабелната телевизия в Своге.

Годините минаваха. Построихме собствено студио. Купихме камери и друга техника. Създадохме истинска местна телевизионна програма. Беше невероятно изтощаващо и вдъхновяващо! Благодаря Ти, Господи, за възможността! Прелицензирахме се още няколко пъти. Преоборудвахме се... Времето минаваше... Технологиите се развиваха главоломно, а нашето малко Своге и селата покрай него гълтаха невероятно количество усилия и средства. И така- от гребена на въодушевлението се сгромолясахме в първите дни на Световната икономическа криза – през 2008 година. Дълго се борихме да не ни глътнат „големите акули“- докато накрая сами искахме това да се случи. Този бизнес не е за простосмъртни ,които искат да издържат високо-технологичен бизнес със заеми.

Така или иначе- периодът, в който имахме собствена кабелна телевизия със собствен местен тв канал беше най-хубавият от живота ми. Имах възможност да реализирам лудите си идеи, да сбъдвам мечтите и на много млади хора, за които централните медии бяха непостижими. „Монополи“ се сбъдна за малко в семейството ми и...умря! Сега сме наемни служители- и аз , и съпруга ми. Имаме огромен потенциал, който не можем да реализираме ,защото изпълняваме нарежданията на други хора. Но- така изкарваме хляба си честно – и сме щастливи и днес.Изпитахме на гърба си глобализацията. Преживяхме я. Сега се мъчим да преживеем миграцията на децата ни в чужбина. Но- това е друга тема.

САКСИЯ

Аз съм цветето на

твоя прозорец.

Светът ми

не е илюзорен.

Виждам всеки миг

от твоя живот.

Изпивам очите ти,

набъбнали в плод,

поглъщам тялото ти,

всеки негов ход,

увяхвам от тъгата ти.

Аз съм цветето,

което поливаш.

Със дъх ме завиваш.

Бършеш праха ми,

листата ми галиш.

Усмивката си палиш

от моята свежест.

Аз съм гордият Феб

на твоята стая.

Аз съм цветето,

създадено за теб,

изпълнено с омая.

Следя те отблизо,

намигвам ти с вейки

и те примамвам с ухание.

Аз съм твоето цвете.

Аз съм твоето признание.

Свободно и щастливо.

Във ежедневието сиво

разпръсквам цветен прах.

Свойта същност осъзнах-

живея си в уюта на

глинена чиния-

но аз съм хаоса и съм реда,

аз съм твойта свобода,

свобода, отгледана в саксия...

ЛЯТНО ЩАСТИЕ

По сипея на лятото
изсипвам слънчеви усмивки.
На мислите ми в ятото
завихрила се е почивка.
Пътеките, които няма да измина,
потъват в плановете ми
за следваща година.
Денят се къпе в топлина
и се залива в добрина
и във надежди,
макар че злото не почива.
По Божи промисъл
животът се подрежда.
По сипея на лятото
изсипвам очаквания и тревоги.
В очите ми танцуват
светулки босоноги.
Завъртат ме във своята магия-
усмихвам се
и малко се страхувам-
и щастието е стихия!

БАЛОН

На някакво клонче-
висяло балонче
и мислело своя живот
за велик.
Но вятърът минал,
живота му сринал
само за миг.
Понесъл балона,
завихрил циклона,
но някак си се смилил.
Успокоил се ,
дори го пуснал,
просто не го убил.
Падал балонът,
свободно падал.
Това падане всъщност
било възход.
Докато падал
балонът се радвал
на възродения си живот.
Но тази фиеста
била кратка.
Паднал на
детска площадка.
Ръчички малки
го завъртели,
блеснали в утрото
зъбките бели...
И както се очаква,
мигът така красив
отлитнал много бързо -
последвал гръм и срив.
Пукнал се балонът.
Но умрял щастлив!

Благодаря, Господи!

Благодаря ти,Господи, за Твоя промисъл велик!
Поклон пред Смирения Божествен лик!
В сърцето ми запали пламенен светлик!
Благодаря Ти, Господи за всеки миг!

Благодаря Ти,Господи, за всички чудеса!
Своята дълбока вяра ще ти принеса,
за да издигнеш моя дух във чисти небеса,
та всяко изпитание без скръб да понеса.

Благодаря Ти, Господи, за Твоята любов!
Благодаря Ти, за всеки отговор готов,
за всеки житейски  урок, макар и суров,
за всеки ден,благодаря, усмихнат, нов!

Безсъние

Викаш ме, душо, не спираш да викаш-
във сънищата  идваш и ми говориш.
От сънищата неспокойни отнемаш-
и за всяко нещо спориш  ли  спориш.
Терзанията ми,душице,
изпълват много часове.
И от умора даже - уморих се,
а моята мисъл снове ли снове.
Дълбая всяка житейска стъпка,
във всеки полъх  се съмнявам,
невидимо, като от  кръпка,
доверието отшумява.
Червеят черен  дълбае, дълбае,
приятелства, амбиции, дори и любовта
Във въздуха тиха надежда витае.
Червива и тъжна си тръгва нощта.

Химн на две селища с едно име- Бов

Река, скали, почти в небето...роди се в утрото мечта-

да полетиш натам, където събужда ехото света.

Бов е накит в дефилето, с красота блести омайна.

Бов е село, за което легендите разкриват тайни.

Траки, българи, латини-създали несравним народ.

Вазов със любов описва планинския нелек живот.

Водопадът днес излива на дядо Йоцо радостта.

В капки от дъга изгряват диамантите на песента.

Накит древен, бляскав, сърмен свойто бъдеще кове.

Бов създаде и откърми българи от векове!

Людмила Петрова

Децата ни отиват на гурбет! Социално стихотворение-с отвращение

Преход след преход, преход след преход...
Затънали сме в злоба и  боклуци...
Живеем не живот ,а неговото ехо,
светът  е заседнала на гърлото ми буца.
Децата ни по Ботевски гинат в чужбина.
Цветя, появили се в чужда градина.
Ние, изпаднали в поредния  шок,
заради неволите на  джоба,
хвърляме вечер едно за отскок -
и си слагаме усмивката на роба.
И...плащаме сметки-
от раждането та до гроба!
Без сън сме останали и без мечти!
На гурбет ни  отиват децата.
Ежедневието на шиш ни върти
от огън на огън без милост ни мята.
Не живеем живот, а неговото ехо-

от тинята към сушата
 ще имаме ли преход?

НА МОИТЕ ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА

Мои феи две чернооки,
мамини пораснали момичета,
водите пред вас са все по-дълбоки-
учите, пътувате, обичате...
Все по-рядко ще бъда заслон,
все по-рядко ще ви прегръщам,
но ще остана вашият перон,
на който винаги да се завръщате.
Ще бъда вашият невидим страж,
който ви напътства и ви вярва,
защото изборът е само ваш
и всяка своя  собствен път познава.
Във живота сред падения и слава,
и лошото, и доброто преминава.
Само любовта си заслужава,
само любовта завинаги остава!
Феи мои чернооки и красиви,
обичам ви и знам,
че ще бъдете успели
и ще бъдете щастливи!

БЪБРЕЧНА КРИЗА

Болката ме облиза.
Не е страст.
Това е бъбречна криза.
Нараства като храст
и търси надмощие,
жадува за  власт.
Е, аз ще се преборя.
Лекарствата за какво са?
И аз като другите хора-
камък и в душата си нося.
Камъни и песъчинки
тежат отдавна
 и не ме плашат.
Отровните власинки
на болката
нищо не значат.
Аз съм свикнала
без сълзи да плача,
целувам брадвата
 на палача,
подавам другата буза,
моля за втори шамар.
Страданието ми е муза,
предателят- приятел стар.
Колко пясък от мен се изниза-
колкото цяла Сахара!
Някаква бъбречна криза?
Имам за нея отвара!

Орисия

Отдавна сме орисани
в житейския капан
от думи ненаписани,
от смисъл неразбран...

И пържим се до пръсване
във размисли и страсти.
Препускаме, препускаме
по пътища неясни.

И само там, накрая,
прегърнати от вятър,
потъваме в безкрая
на житейския театър.

И само там, накрая,
разбираме че няма
тревога ненадмината,
непреодолима драма...

Отдавна сме орисани
във някакъв капан-
съдбите са написани,
живота- изживян!

ЖИТЕЙСКА пунктуация ...

Многоточието отвори очи
и тъжно, тъжно се огледа-
пред него удивителна стърчи,
заела важно няколко реда.
Многоточието беше огорчено,
свито накрая-
                  след тире,
                           след запетая...
Многоточието знае да мълчи,
самотно, нежелано- по всичко личи.
Зад своите точки много думи скри.
Многозначително и много точно,
многоточието заискри...

Игликата цъфти...

Във двора ми е цъфнала иглика,
напук на някакъв мартенски сняг.
А нежността й слънцето извика,
на утрото пенливо даде знак.

От стиха на златната фунийка
се стеле надежда за пролетен звън-
цъфнала пролет в искряща иглика,
аромат на бъдеще- наяве и насън.

Игликата цъфти, цъфти на двора-
дете на грижовната майка земя,
разнася копнеж сред дървета и хора,
събира топла обич, обич за дома...

СНЯГ ПРЕЗ МАРТ

Потъваш в сърцето ми,страннико сняг-
закъснял, нелогичен, измръзнал,
и търсиш през март утеха и бряг.
Омръзнал си, вече си ми омръзнал!

Заблуден си, нещастен, страннико сняг,
заблуден и съвсем мимолетен-
като  някаква гара -без перон и без влак,
като вестник отдавна прочетен...

Това е твоята тъжна поява през март-
пухкав сняг, разтопен от целувка.
Изчезват   бързо белота и хлад.
Ти си флирт, ти си просто преструвка.

Преди пролетта

Още не е пролет,
но зимата всъщност си отива.
Върху тревите наболи
и  кокичета  свенливи
мъдреят капчици от топъл дъжд
Още не е пролет-
това не носи оптимизъм,
но музата ми е във полет
и облича вече нова риза.
Накланям глава-като кулата в Пиза,
за да чуя надеждата кротка.
Новината идва в шумна гълчава
от моята и от съседската котка.
Пролетта настоява...
Изобилие идва, та макар и от котки.
Соковете в тая почва
никак даже не са кротки.
Избухва усмивка от дърво и от храст.
Усмихнато утро ще дойде на  власт.

ПРОСТЕНО -ПРОСТИ! или песен за самопречистване

Трябва да вдишам дълбоко, дълбоко...

Това е някаква защитна реакция.

Ежедневието - твърде жестоко-

между тревогите не слага шпация.

Вдишвам, но често отровен е даже

въздухът, който ме заобикаля.

Няма какво повече да се каже.

Свещ пред иконата за прошка паля.

Прости , Господи, душата ми грешна!

Вдъхни ми силици да се поправя,

моята мисия да е успешна-

добро след себе си да оставя...

И пак, и пак дълбоко дъх поемам.

Животът никога не е лесен.

От всеки миг по струна вземам

и правя песен, и правя песен.

Снежна кралица

Късче лед в окото на всемира,
късче лед и щастието спира..
Късче лед просмуква във деня,
ледени усмивки и в съня...

Като истинска Снежна кралица
ледена правя всяка сълзица,
с лед запълвам мислите си даже,
свалям градуси- студът е важен.

И защо е този лед измамен?

В него няма тръпка, нито драма...
Ледът е мойта броня, моят щит,
душевен мир от ледове прикрит.


Не знам,не знам  кого заблуждавам?
Себе си ли всъщност  не познавам?
Достатъчна е малко топлина
и пада всяка ледена стена.

ЗАЩОТО СЪМ ЩАСТЛИВА!

Спрях да пиша за любов.
Спряла ли съм да обичам?
Този важен въпрос и суров
си зададох  вчера лично.

Отговорът пък е прост-
аз обичам до полуда,
и не търся път и мост,
всеки ден за мен е чудо.

Обичам мъжа, обичам децата,
приятелите също безкрайно обичам...
Обичам дома, изкуството и красотата,
обичам да спя и обичам да тичам...

Обичам природата, създадена от Бога,
обичам работата си, обичам да пиша,
обичам до крайност и без тревога,
и ще обичам- докато дишам.


Защо тогава не Я възпявам,
 всепоглъщаща и променлива,
защо не страдам и не се съмнявам?
Защото просто съм щастлива!

Самоуспокоение...

По всичко си личи-
животът не горчи-
животът е горчиво-кисел.
По всичко си личи,
че кръвното качих
и гледам на пиксели.
По всичко си личи-
ще дишам дълбоко..
Не страдай, не плачи!
Споко,  жено, просто споко..

КЪСМЕТ

Върху стените на умората
люлее се пъстра надежда.

Умората върви по хората,
но бързо всичко се нарежда.


Затварям  очи да прогоня яда,
броя ,броя упорито до десет.
Понякога даже обърквам реда,
но краят е винаги хубав и лесен.


Молитва си казвам и ето- после
животът все пак се усмихва за мен.
Късметът ми, крехък и недоносен,
в секунди пораства ,лети окрилен.

Щитовидна жлеза...

Преглъщам, преглъщам и още преглъщам-
тонове болка в съня си обръщам-
толкова много думи неказани,
нощи във безсъние наказани,
празници с празнословие поляни,
заздравели белези и нови рани.
Буцата в гърлото- огромна сълза-
тя била всъщност щитовидна жлеза.
Тя е понесла моите тревоги
и ще ме съди с критерии строги.
Трябва валидол или може би- трева-
със лекарства ще я омилостивя.
Но знам и това не помага дори-
търся спокойствие някой да дари.
Мда-да, спокойствието струва пари...
Само Господ може да ме изцери!

СВОБОДА НА СЛОВОТО ИЛИ СВОБОДИЯ...

Откъде започва свободата на словото и къде завършва? Откъде започва свободията?  Редно ли е да се насажда омраза на религиозен принцип? Защо да се подиграваме с вярата на хората, с най-съкровените им чувства? Дали това не би предизвикало агресия? Може да ме линчувате, но аз не одобрявам подигравката с религиозното чувство,нито  с което и да е друго. Не одобрявам и убийствата- това е смъртен грях, но не е ли грях и фактът ,че с лозунга "свобода на словото" накърняваш правото  на хората да избират в какво да вярват? Аз също съм журналист и винаги съм се съобразявала с принципите за толерантност и човечност. Не харесвам исляма, не харесвам и будизма, нито другите религии, различни от православното християнство. Но това не ми дава право да съдя онези, които изповядват тези вероизповедания. Господ дава право на избор на човека. Той може да го използва по свой начин. Във всички случаи- фанатизмът не води до нищо добро. Той е опасната зона, всъщност- взривоопасната. Фанатизмът създава чудовища. Но с омразата си ние не създаваме ли фанатици?

БОЖИЯ РЪКА

Чакам още тайната врата
да покаже пътя и на теб.
Миг на мъдрост и на красота,
покрит с блясъка на слънчев креп.

Търся кода в дума и във сън,
търся знак във полета на птица.
Прахта на деня се изсипва със звън
в нощната блестяща огърлица.


Чакам още тайната врата,
граница на собствения свят,
да изхвърли бързо към света
бремето на всеки грях познат.


Чакам всъщност Божия ръка
от терзания да ме избави,
дрехите от светлина да облека-
а душата Господа да слави!

За ЛЮБОВТА

Държим високо своите сърца-
като истински горящи факли.
А във ума си- като в ракла,
събираме любящите лица.

Очите ни- като сираци боси,
издирват своите далечни гари,
а радостта- дори тя ни пари
и после много,много мъка носи.

Но любовта е същността извечна,
без нея няма истински живот,
без нея си машина някаква, робот,
а щастието е недостижимо и далечно.

Държим високо своите сърца,
горящи и разпръскващи омая.
Един е начинът да бъдеш в Рая-
като създаваш хиляди слънца!