Търся позитивни съмишленици!

Днес ми се разсъждава на морално-етични теми. Не че те имат значение за някого в обществото днес. Става дума за една черта в народо-психологията- черногледството и за друга- завистта.

Всевъзможни психологически изследвания ме съветват да гледам позитивно на живота. Това е доста трудна работа, но аз се опитвам. И вследствие на тези опити живея много по-добре, по-щастливо- въпреки заемите и неплатените сметки. Както се говореше в един виц- „целият съм в л...на, но не ми пука.“ Намирам се в прекрасна кондиция, приповдигнат дух и вероятно имам щастливо изражение. Причината за това състояние е и фактът,че правя разни неща, коит ми доставят удоволствие. Вярно, от тях не се печелят пари- но пък са свежи и удовлетворяващи духа. Пък тялото може всякак- има коприва, има лапад- ще преживее. Та явно това мое видимо щастие е подразнило някого и чувам приказки- „Ееей, тия от телевизията се нагушиха, ходят ,снимат, магазин за дрехи „втора употреба“ отвориха ....“- и за информация- вече го затвориха. От хорските уста- в Божиите уши! Дано да можем и ние някога да се „нагушим“. „Дано,дано, ама надали“- твърди друг популярен анекдот. Аз обаче не му вярвам. Повтарям си това, което моята баба- Николина Цонева, едно време ми казваше:“Това, което ти е в главата-никой не може да ти вземе!“. Ще бъда щастлив, позитивен, обичащ хората човек-напук на нашенската народо-психология.

Имам много поводи за щастие. Един от тях е и този,че успях да провокирам някои свогенски политици да се изкажат във фейса. Направих им услуга- това си е реклама.  Защо е този налудничав подход на неоправдано щастие?- би попитал някой. Та покрай нас се случват трагедии! Отговорът е елементарен- за да не съм аз и семейството ми поредната трагедия. Да- има нещастия. На нещастните трябва да помогнем като милосърдни християни. И аз го правя- с дейността ми в БЧК и с безброй други акции, в които съм и ще участвам. Да ,има трлагедии и в политическия живот. За тях ще се погрижат избирателите след няколко месеца. И ако хората могат да гледат философски- сега ще се смеят, а по време на избори- ще бъдат сериозни. 

В този дух– търся си съмишленици- щастливи и позитивни, обичащи хора. Знам,че ги има. Те не се набиват на очи, не парадират и не се вземат насериозно!

Богата община?

Както ще разберете след малко- Българските държавни железници са извор на вдъхновение за моето перо. Не само заради условията там, но и поради възможностите, които дава за социални контакти. Може смело да се каже ,че първата социална мрежа ,дошла по нашите земи оше в края на 19 век, е създадена благодарение на железницата. Там колоритните образи на спътниците са в състояние да те хвърлят в размисъл , да те провокират към конфликт или да те научат на философско отношение към живота. Та с един такъв цветущ образ пътувах днес във влака към София. Беше рано, един от първите влакове, бърз. Както обикновено- претъпкано е и трябва да стоя права. Облягам се за по-комфортно на стената. Пътуваме в общ вагон без обособени купета. Чуват се телефонни разговори, наслаждаваш се на жинейския опит на кого ли не. И тъкмо щастливо съм се загледала в дъното на вагона, когато чувам глас пред мен.“Ела, мойто момиченце, няма да стоиш права. „Почти не вярвах на ушите си, като насън се дръпнаха едни торби и – ето ме седнала. Любезната покана бе от възрастна женица, тип виладжийка.Явно пътуваше отдалеч.

„Къде сме-пита- в Своге ли“.Кимвам утвърдително. „Леееле колко е светло в тоя град! Ама много лампи има, като звезди са!“ Поласкана от определението -светвам срещу нея с очи и добавям- „Да, хубав ни е градът.“ А тя допълва- „много е богата тая община, щом има толкова пари да плаща за тия лампи.“ Увисна ми усмивчицата. Знам,че както в цялата държава- и в нашата община няма пари. Поне така е видно от всички разговори в общината, от сесиите на Общинския съвет.“А- имаше пари едно време, сега няма толкова“- обяснявам с половин уста. Но- в очите на хората- богата община! Не знам дали това е добре или не.

След заседание на Общинския съвет в Своге

Днес бях на заседание на Общинския съвет в Своге. Има съветници, които четири години са дремали и сега преди изборите демонстрират загриженост към хората. „На кое си да вярвам“- попитал шопа. Все едно. След сесия обикновено излизам като зомбирана. Толкова негативна енергия се изсипва...в името на избирателите. Вярно- дискусии са необходими. Може би все пак- в комисиите е по-редно да се изразяват, а не на засеание. Но- какво разбирам аз- един обикновен ,нищо и никакъв журналист- избирател? Та днешната сесия бе сравнително кротка и -да кажем- около 50 на сто позитивна-като дух. Защото се предполага,че решенията трябва да са сто на сто позитивни за развитието на общината. Идват избори. Кроят се схеми, мисли се кой е нужен, кой- не -в името на различни каузи/според политическата партия/. Като гледам отстрани -не знам дали да се смея или да плача. Повече на хумор ме избива.Е ,след няколко месеца ще си проличи.

Честит рожден ден, сестричке!

Благодаря ти, Господи,че си ми изпратил тази сетричка, която всъщност ми е почти духовен близнак! Днес тя навършва 40 години. Сигурно е стряскащо за нея. И за мен беше преди време. Пък и обикновено смяната на едно десетилетие с друго внася психологически стрес. Обаче- няма страшно- идват нови десетилетия. А по-важното е днес да живеем достойно. Та като минаваме на следващото стъпало да си кажем-“ хубаво беше- но сигурно най-хубавото тепърва предстои“.

Сигурна съм,че на нея сега й е най-мъчно за това,че нашите родители не са живи, за да бъдат съпричастни с празника й. Но ние и двете знаем,че те са тук, някъде край нас- макар и да не ги виждаме. Благодарение на тях сме това, което сме. Благословията им ще ни следва винаги. Знам,че те биха искали да не тъжим, а да се радваме,че животът ни продължава успешно, живи и здрави сме и се обичаме.

Много хора следват суеверието,че 40-тата годишнина не се празнува. Но това не е истина. От свещеници знам,че всеки рожден ден на живия човек трябва да бъде отбелязан!

Така,че- бъди щастлива, сестричке! Смисълът на това пожелание ти ще определиш сама.

Като пухкава пуканка...

Във фейса прочетох интересен статус- „Бъди пуканка- пукни се от кеф!“ Замислих се сериозно от колко време не съм се пукала от кеф и по каква причина бих го направила сега. Вероятно ако дъщеричките ме зарадват нещо- евентуално бих могла или ако ми се изсипе неочаквано благосъстояние – та с него и малко собствени средства да си платя дълговете. Вероятно ще се изкефя максимално и ако някой реши да ми подари масаж на цяло тяло или някоя друга спа- процедура... Между другото- имах такъв случай. Това беше подаръкът за рождения ми ден от моите девойки.

Мдааа..Но има и много неща,които всекидневно ме радват.  Добра дума, хубава музика, пиленцата ,дето си пеят любовните песнички, мъркането на котката, писането, цвете,целувка...Сетих се още нещо- ще съм доволна , ако някой се сети вместо мен да изхвърли боклука, да изчисти двора или да сготви...Тези неща се случват,все пак от време на време. Това са малките радости в живота. Вероятно те правят голямото щастие. А по пътя на логиката- значи аз съм един щастлив човек!Следователнооо- постоянно се пукам от кеф. Не знам всъщност дали пътят на логиката е точно такъв, но има нещо вярно. Благодаря на Бога за всичко ,което имам- семейството, дома, сестра ми, работата,изкуството, приятелите,обществената дейност - те наистина са достатъчно основание да се чувствам като голяма бяла пухкава пуканка!

Чудесата на Разбоишкия манастир

Преди няколко години със семейството ми посетихме Разбоишкия манастир,който се намира близо до Годеч. Манастирът е сгушен в подножието на скала, а в нея е вкопана черквата. До там се отива по стръмни стълби.

Когато отидохме, ни посрещна възрастна монахиня. Тя ни разказа някои случаи, свързани с това място. През 50-те години била послушница. Заедно с другите монахини сами изкарвали прехраната си и се опитвали да облагородят мястото. До черквата не било изградено стълбището, което съществува сега. Жители на близкото село решили да помогнат ,за да бъде построено. До този момент до манастирската черква се стигало по стръмни пътеки. Събрали някакви средства и започнали строежа. Случило се така,че свършил пясъкът. Монахините се затворили в храма и се помолили Господ да стори чудо. Започнал да вали дъжд. Изсипвал се изобилно без да спира в продължение на цяла седмица. Когато водата се оттекла ,на земята останал ситен пясък. Той бил достатъчен ,за да се дострои стълбата.

Разговаряхме с възрастната жена около два часа. Накрая тя се оплака,че и днес разчита на добрината на хората и на онова, което сама произвежда в градинката, за да се издържа. С близките ми събрахме набързо джобните пари, които имахме. Сумата се оказа точно 80 лева. Тръгнахме си впечатлени от разказа. Какво се случи обаче след като си тръгнахме? Имаме фирма. В касата ни в продължение на седем дни постъпваха точно по 80 лева- нито повече, нито по-малко.

Как ще се оправим- съвети от купето

Пътувах във влака с четирима пенсионери. Говореха си за това колко е скъп разсада, как няма фураж за кокошките... а от дума на дума стигнаха до ББ и съвета му да се садят картофи. „ Може ли един премиер да говори така?“Възмущаваха се хората. „То ние разсада не можем да си купим дори.“ „Чудя се- каза един сравнително по-държелив дядо- и по-млади хора, и по-възрастни една дума добра не казват, а дойдат ли избори- пак той.“ „Е- то какъв избор имаме, нали винаги гласуваме за по-малката злина.“- допълни го един от спътниците му.

Та унесени не в избора на позитивното, а водени от отрицателен вот и от идеята за „по-малкото зло“ сме я докарали до тоя хал. Все мрънкаме, вечно се оплакваме... Интересен е изводът, обаче, който направиха възрастните хора за това „как да се оправим“. „Ами- като на следващите избори никой не отиде да гласува!“ Значи- решението е- да НЕ упражним единственото си право в тази държава. Да се откажем доброволно от него. Тогава като няма кой да ги избира- няма да ги има политиците...Така им се пада!..И тогава- кой ще уравлява бедната ни държава?

Да стачкуваме на изборите измъдриха моите спътници. Добре,че си остана между тях,мен, фейсбук...

Животът като БДЖ

Пътували ли сте с БДЖ? Ако не сте- не пробвайте. Нямам нищо особено против железниците, освен нЕкои възражения. Този път ще оприлича живота си на влък,пътуващ по краткия маршрут- Своге- София.

Та- значи- животът е като влака- има крайна цел- но кога и как ще пристигне не е съвсем сигурно. По пътя съжителстваш в мръсно купе със случайни сърдити спътници, които те ритат по кокалчето. Ако пътуваш седнал- си казваш-леле, какъв късмет имам! Но може и да си прав за същите пари като седналите.Отвътре ти се надига негодуванието, после разбираш,че само ти се повдига. А то- не за друго, но защото миризмите се смесват – разпознаваш мръсни крака, пот, изпарения, храна.

На всичкото отгоре те гонят даже от коридорите на А-класата, защото ти си В-класа, такъв си по рождение. Всъщност истинските „А“ изобщо не пътуват с влакове- но само използвах сравнението.

Пристигаш ,докъдето си тръгнал я със закъснение, я-не. Слизаш с облекчение и мислиш за обратния път. Пак трябва да гониш влака. Като го хванеш- недоволстваш. Като го изпуснеш-проклетисваш. Няма угодия. Тадъф-тадъф...Пейзажът си изтииича покрай нас. А ние сме пътници- от раждането до смъртта.

Талантите са покрай нас

Днес слънчицето се усмихва.Чакат ме разни ангажименти, срещи с позитивни и не особено позитивни хора. За първите- супер, вторите- ще ги преживея някак. Обичам това, което правя, нищо ,че не ми носи пари.

 Като театрален режисьор дебютирам и какво ще се получи още не знам, но работата е приятна. Сега подготвям музиката към пиесата. Тя е авторска на едно момче от Своге. Невероятно талантливи хора има край нас. Не е много християнско човек да е горд, но аз наистина съм доволна от себе си за това,че през годините съм подала ръка на много млади колеги. Те са започнали пътя си от нашата телевизия , реализирали са част от мечтите си и това им е дало самочувстви е и знания да продължат нататък. Част от тях сега са технически екипи на големи телевизии, други имат изяви в централни медии, трети готвят политическа кариера,четвърти са в чужбина и работят съвсем различни неща, но опитът при нас им е дал стимул да преследват нови цели. Разковничето вероятно е в това, че приемам работата си емоционално и към всички тях съм се отнесла с любов. В последно време новото ни откритие бе съвсем млад човек от Годеч, на когото дадохме шанс да прави собствено предаване. Щастлива съм,че го познавам.И стигам до композитора. Той изпълнява рап, хип-хоп. Когато дадох идеята да го потърсим да даде предложение за музикален фон на пиесата- всички ме погледнаха странно. Все пак-изпратих тескта и само за една нощ той даде две страхотни мелодии. Невероятно!Как да не си обичаш работата. Истината е,че и аз съм се учила от моите бивши и настоящи колеги. И благодаря на Господ,че ме е срещнал с тях.

Днес слнцето е усмихнато. Предстои ми интересна и предизвикателна работа с деца. А намръщените недобронамерени хора се самонаказват. Това обаче няма да повлияе на мен.

"Пролет пукна, ние- не!"

„Пролет пукна, ние- не“. С това можеш да се похвалиш, българино! Чета една статия, в която се твърди,че катаклизмите в Япония ще удължат кризата у нас. Мдааа- а май забравяме африканските държави. Те не са излизали от икономическа криза- вероятно корените на нашата се крият и някъде там също.Къде още-  на Марс микроорганизмите гладуват. Лошо, много лошо за България. Специалистите казали,че  потреблението е много слабо. Няма как да е иначе - потреблението се потребява от потребителите с помощта на финикийски знаци. А прогнозите са за още по -голяма инфлация. Вижда ли се светлина в тунела? Дааа, бързят влак идва от там. Ще ни отнесе.

Много съм мрачна днес- може би заради сивото време. Ноо- все пак- пролет пукна, хванахме се за зелено. Ще оживеем!

За войната и въпросите към нея

Военните удари срещу Либия започнаха снощи. Сега основният въпрос, който се задава е- закъснели ли са или са навременни. Светът търпи диктатора Кадафи много години наред. Затвори си очите и пред няколкогодишното мъчение над българските медици. Но- сега интересите са в полза на Запада и за това моментът на истината е дошъл.

Какъв ще бъде световният отзвук от това? За колко време ще приключи войната? Какви ще са последствията от нея? Плахо се говори за бежански поток. И ето как ще напълним прекрасната ни Родина с хора- ще дойдат японци, ще приемем либийци – ето ти голямо население. Е не са етнически българи, ама – какво от това. Ако решат да се установят въобще в България- това са нови избиратели за видните ни политици. Не съм против бежанците. Да не дава Господ- но ако и с нас се случи нещо- какъв изход има?-Емиграция. Само малко се съмнявам,че държавата е готова да поеме отговорността за живота и здравето на тези хора. Имам пред вид,че дори и ние- българите, дето постоянно си живеем тук ,не сме защитени, та какво остава за бежанците.

СУ-перко!

Днес ще има суперлуние. Уникално явление. Изобщо, когато напоследък ме попитат „как си“ аз отговарям“супер“. Защото всичко си ми е такова- супер-малка заплата, супер високи цени на храни и горива, супер- смешна политическа обстановка и в Своге и в страната, супер луди карат коли по пътищата, супер отвратителна световна история- със супер катаклизми и супер революции. Е как да не му е супер на човек!

От толкова супер ми се сгажда и супата дето съм си сварила. А сега ми предстои да отскоча до супера/хипермаркета/ та супер-бързо да похарча едни пари. Добре ,че не се взимам супер насериозно иначе да съм станала су-перко!

Днес ни има, утре - не

Природни катаклизми в Япония, революция в Арабския свят- смърт и разрушения навсякъде. Това ни засипва. Като подправка към него българските ни войни- на пътя, в дома, в службата, в политиката, с престъпния свят. Трудно е човек да остане позитивен, когато върху него се изливат тонове негативна информация. Повечето хора се опитват да са състрадателни и човечни. Но тези добродетели някак избледняват, когато хладилникът ти е празен и сметките за ток и за отопление те дебнат все по-големи.

Унесени в непосилния си график ,често забравяме да си напомняме основното правило- днес ни има, утре- не. Това може да се случи вследствие на болест, катастрофа или природно бедствие. Но не сме вечни, нито близките ни са такива. За това днес, когато слушах поредните информации за опасността от ядрена катастрофа и за заплахите на Кадафи към цивилизования свят, се запитах колко често казвам на близките си,че ги обичам. Оправданието- тези чувства се разбират от самосебе си- не е вярно. За мен няма по-важно от добрите отношения между хората. Те се постигат трудно и е важно да си напомняме,че никой не е абониран за другия- независимо дали сме родители и деца, съпрузи, приятели. Обичта трябва да се споделя с жест и с дума.Днес ще го направя- ей така,без специален ден и повод. Звучи черногледо- но  утрешния ден може и да не настъпи . Никой не знае.

Душевен оргазъм или как една цел ражда друга

Унесени в предизвикателствата май не можем да се зарадваме на успехите си. Спомням си, когато бях студентка. Уча, притеснявам се от някой изпит,взимам го и на часа го забравям. Мисля вече за следващия. Така е и с житейските изпити. Щом постигна някаква цел- не мога да й се зарадвам истински- веднага се тревожа за някоя нова.

Вчера излезе първата книжка на издателството, което направихме със сестра ми. Авторът е доволен. Аз би трябвало да съм щастлива. Ама- не. В главата ми е вече поредната книга. Иначе пък животът няма да е интересен. Хубавото е,че не ми липсват предизвикателства. А когато ги постигна, си измислям нови. Цар съм в самонатоварването. Вероятно е проблем,че си поставям повече „идеални“ цели дето не носят пари, ама докато ме търпят домашните- ще си доставям този душевен оргазъм. Пък е възможно и някои от моите занимания да започнат да ми донасят някакви средства. Тогава ще съм още по-щастлива... само за миг- преди да си измисля нещо ново.

За МОЛ и ЦУМ поколенията

Нашите деца са МОЛ-поколение, ние бяхме ЦУМ- поколение. Между двата вида начин на живот и мислене има съществена разлика. За какво става въпрос? - За приоритети, ценности, начин на комуникация, смисъл на съществуването дори. Като тръгнем от интернет и мобилните телефони и стигнем до пишещите машини и грамофоните- промяната е повече от видима. Този скок в технологиите се е случил в рамките само на около 35-40 години- нашият живот. Ние сме свидетели и на едното и на другото.

Много мои връстници сега казват- трудно ми е да свикна с компютъра, не обичам интернет комуникацията. Аз съм от ония- другите, които са се заразили с вируса на технологиите и са всъщност зависими от тях. Вероятно и едното , и другото е крайност. Но на мен новият начин на общуване и работа ми помага да съм по-близо до децата си, да ги разбирам по-добре, да им влияя.

Ценностите? Силиконовите идоли, изкривените понятия за богатство и бедност, за добро и зло. Съпоставям това с други фалшиви идоли – комунистическите и „примерът” на Павлик Морозов, който убил своя баща в името на някаква „идея”. От фалшиви ценности се раждат други фалшификати. „Предавай без да връщаш”- имаше една игра някога. Та и в житейско отношение е така- някой нещо ни е предал, но то се е изкривило и сега в огледалото на нашите деца има море от неистински стойности.Разбира се- във всеки човек живее и по нещо добро и значимо, което той се стреми да остави на тези след него.

Всъщност животът е една голяма игра. И от това дали я играем с хъс и с чувство за хумор зависи дали ще запазим себе си като човеци. Защото ЦУМ -поколението все пак възпитава следващото. И колкото и да сме различни, нещичко се предава напред по веригата.След МОЛ-човеците ще има други, даже не знам точно какви. Но и те ще носят частица от нашите ценности, ако сега ги имаме и можем да ги посеем.

ТОЙ, ТЯ и рекламите

Много ми се иска да поразсъждавам на тема- на какво ни учат рекламите за човешките отношения.

Той не би прекратил връзка никога, ако тя се мие с шампоан..,смята я за неустоима ,щом ухае на прах за пране и я обожава ,когато е с превръзки.

За Нея е още по-лесно- достатъчно е той да няма пърхут.

Няма нужда от интелект, от възпитание, от компромиси. Всичко е толкова лесно. Остава риторичният въпрос- на какво се научават децата,които буквално попиват рекламите.

Сексът и гЛадът

Не знам защо в обществото битува теорията, че жените едва ли не мразят секса. Това абсолютно не е вярно. Напротив. Но биха го обичали повече при определени обстоятелства. За да се аргументирам какви- ще представя „нейния ден” и „неговия ден”.

„Нейният ден”- ставане преди всички. Закуска. Изпращане за работа и за училище. Чантата. Гребен. Червило. Тичане към спирката. Градски транспорт. Полузаспали, но вече ядосани граждани. Неконтролируем контрольор. На работа. Колежки с вечни проблеми и болежки. Колеги с недвусмислени погледи. Интриги. Недоволен началник. Край на работния ден. Градски транспорт. Скъсан чорапогащник.Пазаруване с минимум пари за максимум количество и качество в храната. Промоции. Тичане. Вкъщи- кочина. Кой където ял- ял, където спал- спал, никой нищо не прибрал. Готвене. Идват си. Гледат телевизия. Вечерята е сервирана.Разговори за проблеми от деня. Изнизват се от масата. Миене на чинии. Почистване на кухнята.Телевизорът гледа нея. Последни сили за оправяне на кревата в спалнята. Във възглавницата има магнит. Някой я докосва. Досадник. Тя вече спи.

„Неговият ден”- ставане. Закуска. Тичане към колата. На пътя готина мацка пресича на светофара. Някакъв кретен го засича. На работа. Колегите разказват за мача снощи. А пък жена му на ...футболист каква е готина! Пред компютъра. Леееле какво порно са пуснали на ...сайт. Да поработим. Шефа вика за оперативка. После се разбират за пийване след работа. Ама тоя колега защо се опитва да се прави на по-знаещ ! Натриване на нечий нос! Край на работния ден. Задръстване. Ядосване. Псувни! Тая се качила на кола на шофьор да се прави! За нищо не стават тия жени! Вкъщи. Хвърляне на обувките. Търсене на дистанционното. Ооо, дават мач по...Хайде да вечеряме! Защо тя е кисела? Сега ще й стане весело в кревата. Подгряване с порно по телевизията. А! Тя спи..Цветисти разсъждения за жените и фригидността, и прочие. 

Сценарият ще бъде друг ако- той осигурява толкова средства за дома,че на нея й се налага само да си прави спа процедури, да ходи на козметик и на фризьор, да се тревожи единствено за това къде да иде на почивка.Унесена в тези си мисли, тя ще иска да прави секс по няколко пъти на ден.

Труден сценарий. Почти невъзможен. Ето защо смятам, че сексът отстъпва на гЛада./разбирай бедността/

Дебютът ми като диригент

Днес трябваше да ръководя църковния хор. Никога не съм го правила. На два пъти преди няколко седмици започвах, но имаше кой да ме смени. А днес- от началото на литургията до края. Направих няколко грешки. Добре ,че хористките са си достатъчно обиграни, знаят си песнопенията и реда. А истината е,че буквално изпаднах в паника. Все пак- помогнахме литургията да приключи успешно.

За три дни два дебюта на моята средна възраст. „Никога не е късно да станеш за резил“- та и аз така. Дано съвсем да не съм се изложила. Интересното е,че дугите вярват в мен, че ще се справя. А аз самата никак не съм сигурна. Ама получава се нещо все пак. Предстоят ми още няколко дебюта- на театрален режисьор и драматург, на издател, на документалист... Да видим как ще издържа изпита там.

Много мои връстници казват- ооо, стари сме вече. Стари? Духът не остарява. Винаги може да научиш нещо ново и да се изявиш по различен начин. Господ ми предлага тези възможности и аз ги грабвам- пък каквото стане.

Живота като кушия

Днес е Тодоровден. Не знам за вас- но на мен понякога живота ми прилича на кушия. В някакво кално място сме се събрали едни хора и се надбягваме с обикновени кранти, а не състезателни коне. Направили сме се на жокеи за един ден. Мислим се за „голямата работа“.На финала сме кални до ушите. Наградата ни е зоб и морално удовлетворение.

А вчера бях на концерт. На 47 години направих дебют като комедийна актриса. Получих поздравления. Като стар жокей и опитен в окалването- изобщо не се взимам насериозно. Достатъчно ми удовлетворението. Нищо, че няма зоб. 

Време за любов

Пролетта е време за любов.

Трябва за любов да пиша,

но като във глупав послеслов

си казвам- това е излишно.

Няма значение какъв е сезона,

аз се храня със любов.

Обръщам на времето балтона

и той изглежда като нов.

А с тия кръпки и поправки-

как да възпея любовта?

Ще ме преследват подигравки.

Ще ме дамгосват- срамота!

Но май напук на тия думи

за одобрение няма да моля.

Знам това не е разумно:

събличам любовта си гола!

Животът е прекрасен!

Стачка в железниците, протести срещу новините на турски език, в Своге- брожения срещу читалищното ръководство... Конфликти, конфликти...

В този идиотизъм ние трябва да останем спокойни, да бъдем усмихнати и позитивни. Много е трудно.

Вкъщи- тийнейджърите са кисели и грипави, съпругът напрегнат от задължения и проблеми, хладилникът ми е повреден ...Имам да свърша няколко важни служебни ангажименти, да почистя къщата и да сготвя.Предстои ми изява на сцена утре. „Живот като на кино“- динамичен, предизвикателен и прекрасен. Винаги съм се справяла с всичко / добре или не толкова/, та играчка са ми тези житейски задачки. Постоянно се опитвам и в най- гадната ситуация да намирам положителното. Така се оказва,че  живея чудесно. 

Навън е слънчево, предстои да се затопли и да стане истинска пролет. Това е новина! Всичко друго са само бледи облачета в прекрасния фон на житейското небе.

Нещо много лично...

Вчера говорих за това колко сме различни. Днес ще твърдя обратното- наличието на пълна хармония е възможно. Тогава ,когато с някого разсъждавате еднакво, довършвате изречението си, разбирате се само с поглед. Щастлива съм,че има такъв човек в живота ми. Той е моето второ „аз”- съпругът ми Младен. 

Вярно е,че тази хармония не се постига лесно и не е в стопроцента от времето, но миговете на духовно сливане са най-прекрасните и в крайна сметка си заслужават. Казах,че не се постигат лесно. Споменах за разликата в мъжката и женската психика- за да стигнем до разбирателство, сме минали дълга и стръмна пътека. Но истината е,че тя не е била много камениста ,защото по нея ни е водела любовта. Не казвам, кой знае какви азбучни истини. Вероятно много хора изпитват към брачния си партньор подобни чувства. Просто искам да ги споделя точно днес- на имения му ден. Православната църква отбелязва на 09 март „Св.четиридесет младенци”. Този ден е специален за семейството ни. Преди да почине, свекърва ми изрично ни помоли да не пропускаме да отбележим празника. Спазваме обещанието си. 

И така- моето пожелание- каквото и да си мислиш, споделяй ,

вярвай ми така, както аз не се съмнявам в теб, бъди усмихнат и спокоен. Ще използвам едно остаряло клише за житейското море и лодката. Ние сме в нея. Тя е вече поизтъркана и тук-там пробита, но затъкваме пробойните с любов. Движим греблата понякога в различни посоки,но успяваме да възстановим синхрона. Мятаме се сред бурята на ежедневието,но имаме цел- да оцелеем заради децата си и заради себе си. 

Благодаря на Бога,че ние събрал. Честит имен ден! Обичам те!

Мъжете и жените- хора от различни планети

Господ създал човека с две половини- на мъж и на жена. И мъжете и жените сме човеци, но физиката и психиката ни са направени различни и с идеята да се допълват. Често от малка, когато с приятелки сме си говорели за мъже, сме споменавали,че те са хора от друга планета. Така е. Мисленето ни е тотално различно. Разсъждаваме за едни и същи неща по противоположен дори начин. Мъжете си казват- „жени, иди ги разбери”. Ние жените отговаряме- „мъже ...”

Когато преди две десетилетия се омъжих, преживях особеностите на различната мъжка психика. Сега, когато знам,че той просто така може да реагира- не се сърдя и не се обиждам. Пример- по телевизията дават мач. Аз разказвам за това как е минал денят ми. Пред мен- никаква рекация. Чувствам се обидена, смятам,че ми се сърди за нещо. Сълзите са вече на очите ми. Мачът свършва- та какво казваше,мила... Нещо подобно се случи няколко пъти. Тогава ми попадна една полезна книга, която обясняваше мъжките реакции и разбрах- той не ми се сърди, нито ме уважава по-малко, нито ме обича по-малко- просто може да се концентрира само в едно нещо. В случая това беше мача. Господ пък така е създал жената,че тя е в състояние едновременно да гледа телевизия, да глади, да следи какво става на печката и в съседната стая. А, да – пропуснах и да чати с някой във фейсбука.За мъжете подобни неща са невъзможни. Просто психиката им не е приспособена за това. Те са задълбочени във всяко нещо, с което се захванат.

Друго. Прибирам се уморена. Някой ме е сдъвкал в работата, вкъщи всичко е наопаки, граският транспорт е бил претъпкан, парите ми свършват, нямам един чоропагащник да си купя... Сядам до него и разказвам всичко това. Той ме гледа тъжно, затваря се всебе си и продумва- е, аз какво да направя. Точка втора- той си мисли,че искам да реши проблемите ми, а аз всъщност разказвам всичко, за да получа съчувствие и прегръдка. Ще се справя и сама със ситуацията, но имам нужда да се облегна на рамото му- това е.

Често ние решаваме проблемите си интуитивно. Почти нелогично от тяхна гледна точка. Но успяваме. За тях важен е разумът.

И- стигам до първия си извод- ако се съчетаят интуицията и разумът, ако я няма борбата за надмощие на половете, ако проумеем,че сме две страни на едно цяло- няма ли да ни е по-леко да общуваме и да живеем? Първата стъпка е да започнем да се вслушваме в думите си и да ги обясняваме.За повечето хора това е утопия. Но някои все пак постигат хармония.Веднага ще ми опонирате- а не може ли просто да правим секс.

Вероятно в масовия случай това е ключовата дума за добри отношения. Но за секса- в друга статия.За сега- гледайте, слушайте и обяснявайте.Резултатът може да е страхотен.

Десетте Божии заповеди и постите днес

Започват постите. И ми се иска да напиша нещо за изкушенията.Да спазваш всички Божии правила днес е много по-тудно, отколкото преди 50 ,100 години. Изкушенията са навсякъде покрай нас- като започнеш от храната и свършиш с интернет.

За храната- така или иначе постя по икономически причини. Ще се лиша само от салама за 0,92 лв. и яйцата. Ама не е голяма трагедия. Обаче по телевизията постоянно готвят, то са месца, то са специалитети. Край на кулинарните предавания – поне в тази седмица ,в която ще постя. После мога да си се изкушавам, колкото си искам, и без това не мога да събера продуктите, за да сготвя онези предложения.

За греховете.

Да не лъжа и да не лъжесвидетелствам-как та аз съм на работа и съм журналист.

Да нямам други идоли- възможно ли е- Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Волен Сидеров , Сергей Станишев, Георги Първанов, Преслава, Анелия, Гергана, Милко Калйджиев, Азис... По медиите е бъкано с идоли.

Да не прелюбодействам. - значи да не гледам телевизия, да не чета вестници, да не влизам в интернет. Къде да се скрия?

Да почитам родителите си. Бог да ги прости! Аз ги почитах и сега се грижа за душите им, но като следя информацията - народът почита родителите си- кой с брадва, кой с кухненски нож... Ужас!

Да не крада. Това е лесно. Аз не съм политик от голям мащаб. Нито пък има опасност някой да ме сметне за голям хидро- експерт.

Да не убивам. Лошо. Убих мечтите си. Надявам се да не убия тези на своите деца.

Да не пожелавам осела на съседа. Няма. Нито- мерцедеса му, нито вилата му, нито екскурзиите му в чужбина.

Да не изговарям напразно името на Господа. Не е трудно. Животът в България ни предлага и без това ежеминутно поводи да споменаваме Божието име с пълно основание.

Помни съботния ден. Шест дена работи , а седмия ден е на Господа, твоя Бог. Да почивам- това май- ще е най-трудното.24 часа работа по 7 дни в седмицата и пак не смогвам да се справя икономически...

Пости са. Започвам борбата със себе си. Пожелайте ми успех. А Господ да даде сили и на всички други, които са решили да постят.

Простено! Прости!

Тръгвам към миналото, връщам се към настоящето. В това пътуване установих,че най-трудното нещо са човешките взаимоотношения. Не знам защо ,но винаги съм била отстъпчива. Не понасям скандалите, не обичам да споря. Нещо повече- смятам,че в спора не се ражда истината , а скандалът. Прощавам. Много бързо прощавам, въпреки че не забравям. Да. Злопаметна съм. Самоанализът ми е присъщ. Ако някой психолог чете блога, вероятно ще си направи изводите за мен веднага. Но –стига изводи- да се върнем към фактите.

Преди много години- някъде около 18- работех в общинския вестник. Тогава написах статия. Тя в сатиричен стил описваше действията на колега,който се правеше на музеен уредник. Не съм очаквала овации от него, но и не предполагах каква помия ще изсипе върху мен и семейството ми. Той работеше в друга местна медия и в продължение на около една седмица буквално се гавреше с всеки член на фамилията- от мъртвия ми дядо, баща ми, дори две-годишната ми дъщеря. Наприказва отвратителни обиди. Бяхме изпаднали в ужас. Чудехме се дали си струва да преживеем отново цялата тази мизерия , като го дадем под съд.Водени от принципа”едно ...,колкото повече го ровиш- повече мирише”, взехме семейно решение- ще замълчим. Така- всяко чудо за три дни- нещата се уталожиха. Човекът обаче не се успокои съвсем. Започнахме нов бизнес- с кабелна телевизия. Той ни нападаше и в тази посока. Ние не отговорихме по никакъв начин. Минаха около две години. Един ден –бяха Сирни заговезни - телефонът иззвъня. Обадих се. Беше ТОЗИ човек. Той се обърна към мен така:

• Днес се иска прошка, обаждам се, за да ми простиш. Моля те да станеш редактор на книгата ми.

Познайте какво отговорих. В първия момент буквално онемях. После казах – „да, добре- простено- прости”.Станах редактор на книгата му и враждата спря. До ден- днешен контактувам нормално с този колега.  

Не съм забравила случилото се. Сигурна съм как ще го коментирате. „Тая или е тъпа ,или е будала”. Аз обаче знам,че търпението ,което проявих тогава , е било израз на мъдрост. То беше възнаградено.

А истинската прошка е едно от най-трудните неща на света.Започва от отношението към себе си и се отправя към ближния. Неформално и с любов да си кажем- ПРОСТЕНО!ПРОСТИ!

За обществената работа и моята персона

Добре дошли в Блога на Люси. Коя е пък тази персона, дето и тя е тръгнала да се прави на блогър? Често да ви кажа и аз се питам същото. Но за едно съм сигурна- тя обича да се занимава с обществена работа и релаксира като пише. Второто- добре, обаче първото буди пълно недоумение у познати и непознати. В мен самата- също. От близо 25 години работя разни неща „за без пари“ и с много нерви/това е работата за обществото/ и винаги съм се питала -защо? След дълбоки размишления в тази посока установих,че причината иде от родословното ми дърво.

По линия на майка ми корените идват от Габрово от родовете на Цанко Дюстабанов и от брата на Васил Априлов- Никифор. Малко хора вероятно знаят,че известният възрожденец е имал двама по-големи братя. Те били заможни търговци и отворили първата българска търговска кантора в Москва.Та такъв бил единят пра...дядо. Другият е известен революционер- него няма защо да коментирам. Но възрожденските ми предци не са само тези.

По линия на баща ми- пра- пра -дядо е първият свещеник в село Бов по време на турското робство- поп Никола, който е и съратник на Левски.

Има и още- но да спра до тук.Тези ми възрожденско-революционни прароднини са предали някакви гени и на мен и сега напук на кризата и с мълчаливото удобрение на семейството ми /добре,че ме търпят/ продължавам в тази посока.С какво се занимавам- изкушавам се да изброя всичко, но се страхувам,че ще бъде траги-комично в очите на читателя. Да кажа все пак- председател съм на Клуба на дейците на културата в Своге, председател на Общинската организация на БЧК, председател на дружество „Своге“ към СБЖ, член на настоятелството към читалище „Светлина 1896“с.Гара Бов, инициатор на традиционните „Празници на две селища с едно име- Бов“, пея в църковния хор към храм „Св.ап.Петър и Павел“-Своге, автор и режисьор съм на пиеса, която ще се играе през юни на празниците на Бов ....има и още- но- спри, сърце!

А с какво се издържаш,бе човек?- Това е резонният въпрос. Всъщност съм журналист по душа и по призвание. Създадох преди 16 години местната телевизия в Своге, преди няколко месеца със сестра ми регистрирахме и издателство. Запознатите ще се сетят,че едва ли съм богата с тези ми дейности. Богата- финансово не съм- определено. Но пък съм щастлив човек- работя разни неща, които ми носят удовлетворение.

Какъв е изводът от тази ми първа блог-история- запознанство? Хора,внимавайте с какво се занимавате днес, защото след десетки и дори стотици години някой неизвестен правнук ще проклина / или ще благославя/дедите си и ще си пита- „защо съм такъв“.